ВЕЧНИТЕ ВЪПРОСИ В ПОЕМАТА "СЕПТЕМВРИ" ОТ ГЕО МИЛЕВ

Септемврийското въстание, като историческо събитие - първи въоръжен вътрешнобългарски конфликт с трагични последствия - намира най-значим и най-траен художествен резултат в поемата Септември" от Гео Милев. Важна предпоставка за написването й са преките впечатления на поета от кръвопролитията в Първата световна война, в която сам е ранен. Въстанието се явява подходяща тема за творческите му възгледи на експресионист. Гео Милев се увлича от идеята за значимостта на народните маси в развитието на човечеството, от стихийността и динамиката на събитието. Под въздействието на експресионизма той превръща изкуството във възпламеняваща агитация с определени обществени възгледи.

В дванадесетте глави на Септември", всяка от които е и завършено цяло, и част, фрагмент от общото тяло на творбата, преминават извечните общочовешки проблеми за робството и вярата, за бунта и свободата. Със силата на патоса, оказал въздействие и върху композицията, те са поставени не само на философско-естетическа, но и на екзистенциално-естетична основа. В това се състои и едно от различията на Септември" от предходните му, останали незавършени поеми Ад" и Ден на гнева".

Съотношението робство - бунт" е основен смислов елемент още в знаменитата начална строфа на Септември". В нея е внушена философията на историята на революционната борба:

Нощта ражда из мъртва утроба

вековната злоба на роба:

своя пурпурен гняв

величав

Нощта" - символен образ в поетиката на символизма - тук е фрагмент от разгърната експресия, ярко внушаваща, че гневът, разпалващ бунта, избухва като отрицание на робството, унищожаващо човека. Така конкретното историческо събитие - Септемврийското въстание - се вписва във веригата от бунтове срещу гнета и насилието в световен мащаб. В цялата поема се разкрива историческата истина, че въстанията се предизвикват от непоносимите социални злини, от унижението и унищожението на човека.

Символният образ на нощта, натоварен в контекста на поемата с различни смислови функции, е един от водещите в нея. Докато във въвеждащите стихове нощ" се отъждествява с безпросветност и робско насилие, във втората глава на поемата с нея се въвежда не трагичното, а прекрасното, обещаващото начало на бунта:

Нощта се разсипа във блясъци

по върховете.

А в експресията:

Нощта падна тъй ниско -

глухо и страшна заключена

от всички страни.

същата лексема се включва като символен еквивалент на кървавия терор. В създадения образ епитетът заключена" пряко кореспондира с топоса затвори" от единадесета глава - и в конкретното си значение, свързано с реалии от историческото събитие, и като зловещ символ на насилието и тържествуващия гнет.

Гео Милев внушава, че Септемврийското въстание е събитие с епически размах. Изброяването на съществителни и прилагателни в едно изречение период от похват за статично изображение е превърнато в похват за динамизиране на текста. Чрез него поетът поддържа внушението за неудържим стихиен бунт, който като порой, залива сипеи, урви, чукари, бърда". Чрез съществителните села, градове, дворове, (...)хижи, колиби, (...), фабрики, складове, гари, хамбари, чифлици, воденици, работилници, юзини, заводи" въстаниците се ситуират в определена социална и трудово среда, а в епитетите "изпокъсани, гладни, кални, навъсени, измършавели от труд, загрубели от жега и студ" е заложена авторовата оценка на въстанието като стихийна проява на социално страдание и законен гняв. В протежение на това гигантско по своите размери изречение период масата хора, неудържими, /страхотни, /велики", се извисяват чрез решението си да живеят свободни и се превръщат в Народ. Оценката на автора в тристепенната градация е направена от революционна, нравствена и естетическа гледна точка и е израз на неподправен възторг от героичните усилия на народа да брани своето изконно право на свобода. В съпоставката:

- стари и млади -

се спуснаха всички отвред

- като отприщено стадо
от слепи животни,
безброй

яростни бикове

с викове,

свой

се съдържа и подема на бунтовната воля, и жаждата за мъст на една необуздана първична народна сила, израз на протест, идващ из глъбините на човешкото общество и спояващ миналото и настоящето. Оценъчните думи и словосъчетания изразяват идеята за