Вечните проблеми за любовта и смъртта, за греха, изкуплението и възмездието в сборника Старопланински легенди

1. Общи особености:

Сборникът е издаден през 1927г. Разказите в него са писани по време на пребиваването на Йовков в Букурещ. Сюжетите са взети от жеравненски легенди, някои от които са възникнали по действителни случаи. Сборникът се състои от десет разказа, които са подредени в определена последователност. Първият разказ, Шибил, отваря концепцията, че любовта е сила, която изцяло променя човешкия живот. В него героят слиза от планината в селото, за да умре за любовта си. В последния разказ, На игликина поляна, героят изминава обратния път от селото към планината, за да умре там, където е загинала голямата му любов.

Интересно е времето в разказите. То е изпълнено с хармония, любов и подвизи. И затова го определяме като легендарно. Двата основни топоса, балканът и полето, са в непрекъсната опозиция. Балканът е мястото на гордите и смели мъже, на битките и волния живот. Полето и селото са място за заседнал живот и за друг тип отношения между хората.

Миналото в цикъла не е написано самоцелно, а е романтизирано и героите са идеализирани. Те почи винаги са поставени пред избор, за който после плащат. Основният мотив и двигател на действието на всички герои в сборника е любовта. Тя често ги кара да извършват грехове, които после изкупуват с живота си, но никой не съжалява за това.

2. Разказът Шибил:

Разказ, изцяло изграден върху действително съществуващи типове. Използвано е миналото на циганина разбойник от старопланинското село Градешница Мустафа Шибиологлу. Той се е подвизавал в Сливенския балкан и бил мургав, нисък и набит. Известен е със свирепия си нрав. От този исторически прототип Йовков е изваял образа на горд и привлекателен мъж, от когото се възхищава дори и турския бей.

Въвеждащата част на разказа представя героя и дава тласък на действието чрез един много типичен за Йовков повествователен модел ретардацията. Чрез връщането назад се възкресяват важни моменти от живота на хайдутина преди промяната. Той обитава пространството на силата и страха планината. Първата среща с Рада е завръзката. Йовков е използвал фолклорната традиция, за да ни покаже женственото у нея нейната игривост, закачливост, смелост в отношенията й с мъжа и физическата й красота. Жизненият прототип на героинята е селянката Дженда от същото село, която напуска мъжа и децата си, за да заживее с Мустафа. Веднага след смъртта му Дженда бива убита от своите съселяни. Интересно е, че Йовков е сменил съсловната й принадлежност, но Шибил не е пленен от това, а от безстрашието й.

Във втората част на разказа фокусът е поставен върху преоценката, която си прави героя и магията на любовта. Той се усамотява, за да мисли върху живота си и върху тежкия избор, който трябва да направи. Изборът на Шибил доказва силата на любовта и женската красота. Героят се отказва от всичките си богатства, приятелите си и от властта в името на надеждата за нов щастлив живот. Процесът е дълъг и труден, но в края решава да се обвърже с