Вечните послания на мъдреца Робинзон Крузо

ХVIII век е века на Просвещението, когато се утвърждават нови морални принципи и черти - разумност, отговорност, трудолюбие, устойчивост на характера. Водеща е идеята за естествения човек и за неговите естествени нужди - близост до дивата, непокварена от обществото, природа. Един от авторите творили през тази епоха и разкриващи идеята й е Даниел Дефо. Най-известният му завладяващ роман е "Робинзон Крузо", в основата, на който е действителен случай с моряка Александър Селкърк. Колкото и немислимо да ни се струва тази история за корабокрушение, самотен остров и диваци наистина се е случила някога на онзи моряк. Дефо много умело пресъздава картината и предава посланията от корабокрушенеца.

Докато четем романа ние се пренасяме заедно с героя на пустия остров и преживяваме трудните ситуации, в които е поставен той. Робинзон Крузо носи в себе си идеята на Просвещението. Той показва, че чрез много труд, оптимизъм, усърдие, отговорност и надежда е възможно човек да се чувства щастлив и в най-безнадеждната ситуация. Много житейски послания са побрани в творбата и показват, че човек не трябва да унива пред трудностите в живота и трябва да гледа от добрата страна на нещата:

"Научих се да обръщам повече внимание на добрите страни в моето положение, отколкото на лошите, и да се вълнувам по-скоро от радостите отколкото от лишенията."

Робинзон Крузо учи много благодарение на пристигането си на този остров. Той израства физически и духовно и показва как трябва да не се отказваме от живота, в каквито и безнадеждни ситуации да се намираме. Трябва да ценим това, което имаме, а не това, което бихме могли да притежаваме, но нямаме. Човек не трябва да обръща толкова голямо внимание на лишенията си, а трябва да се радва и на малките си щастия и да оценява присъствието им, защото представете си какво би било, ако и те липсваха.

Робинзон отправя към нас много полезни послания. Той ни учи да сме трудолюбиви и да доказваме себе си, да не чакаме нищо на готово. Всичко е постижимо стига да има търпение, усърдие и желание. Никога не трябва да се отказваме от целите си колкото и невъзможни да изглеждат те. Трябва да вземем поука от корабокрушенеца и да мислим как може да си послужим с наличните блага. Добре е да ценим и най-малките неща в живота, защото за производството им е положен толкова много труд, че дори и мъничкото започва да ни изглежда безценно, когато сами се трудим за направата му.

Посланията, които отправя към нас героя не са само как да оцелеем физически, а и духовно. Робинзон Крузо има силен дух и вместо да унива, да се отчайва и отказва, той продължава да се бори.

"Макар, че животът ми не беше лек, духът ми започна да укрепва."

Тези негови думи показват, че героят е превъзмогнал нещастното си духовно състояние и започва да възвръща борбеният си дух за оцеляване. Корабокрушенецът почти губи надежда да се измъкне от безлюдния остров, но все пак е благодарен, че му е даден шанс да живее и не го пропилява. Точно като него и ние не трябва да се отказваме пред моментното падение и трябва да продължаваме напред.

В романа си Даниел Дефо ни показва как трябва да възприемаме и ценим светът около нас. Той описва как в една безнадеждна ситуация има мъничко надежда, която не трябва да се губи. Чрез своят герой авторът описва