Вечната: Елисавета Багряна

(Анализ)

Елисавета Багряна дава живот на нов тип чувствителност в българската поезия. Докато в любовната лирика на Вазов, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, Теодор Траянов и др. жената е видяна през погледа на мъжа, моделирана е по неговия вкус и е представена най-често покровителствено, с разкриване на положителното или отрицателното в нея, в поезията на Багряна тя е изобразена с женственост, която сама говори за себе си и сама оценява стойностите, които притежава и към които се стреми.

Мотивът за неумиращото начало у жената е заложен в стихотворението Вечната.В стихотворението, Багряна пестеливо, без ненужен словесен реквизит, показва страданието, разкрива живота и неговите две лица начало и край.

Един от най-характерните мотиви в творчеството на Багряна е свързан с преживяването на времето,засегнат и в тази творба. Тук срещаме своеобразната представа за преминаването на времето и мястото на човека в бързия бяг на дните. Характерна за образа на времето е цикличната динамиката. Опозицията сега - ще минат дни, години и столетия, акцентира върху безсмъртното битие на женската същност. Времето означава протичащия живот, неговия могъщ ритъм живот, чиито контури градят лирическия свят на Багряна. Друг мотив който откриваме в произведението е този за любовта на жената майка, изразена чрез жертвоготовността даряването на нов живот при раждането.

В първата част от текста, Багряна гради образ на мъртвата жена , а във втората апостофира смъртта чрез писъка на новороденото, чрез гласа на живота! Раждането е причинило смърт, но и дарило живот! То е край и начало! То събира полусите на битието и чертае полусите на живота, преминаващ в безкрая на вечността.

Чрез способността да дава живот жената продулжава да живее в своята рожба: Там нейната безсмъртна кръв е минала.... Тук мотивът за майчинството е силно застъпен и го показва като свято дело, даващо на жената безсмъртност, като я обрича вечно да живее в