Вечната девственост на душата и тялото

(Есе)

Не е странно, че тъкмо нашият народ роди този невероятен поет.Кой знае защо ние българите свикнахме да се възприемаме като въплащение на езическото,земното и плътско начало...Забравихме ли,че в нашите земи още житае духът на божествения Орфей и че самата Вселена притаи дъх и слуша неземната му музика ж песните на ангелогласи българи?

Трябваше.трябваше да се роди тъкмо сред нас,българите,този херувимски поетичен дух и да вземе за име Лилията-най-нежния синоним на небесната чистота и Вечната девственост на душата.Към непознати пространства да ни поведе,скрити зад бариерата на видимото.И да ни залее онази необкиновена светлина,която извираот други,неведоми светове като Божествената музика на Мирозданието.Неговите стихове са вълшебна Орфеева мелодия,а нея боговете на Олимп слушат омагьосани.Когато тя свърши,не изчезва съвсем,защото още дълго отз вучава в най-тихите трепети на душата.

Удивителна е песенната хармония на з вуците.Алитерации,асонанси и ритъм превръщат думата от нещо,което има смисъл,в нещо ,което з вучи като музика.Поетът е изпратил своитепослания не към разума,а към най-нежните струни на душите ни и не към размисъл ни предизвиква,а към съпреживяване на чувствата.И ако не си заслепен от слънчеви я блясък на Лилиевите стихове,можеш да прочетеш в символите скритите смисли на поетичните послания.Тези смисли са много,защото,както казва голе мият руски поет символист Вячеслав Иванов: Символът само тогава е истински,когато е неизчерпаем и пезпределен в своите знания.А най-ваьното значение е скрито в необикновената жажда на поета да бъде верен на Вечната девственост на душата и тялото,за да живее в хармония с нравствените начала на Божественото.