Гео Милев

Вечерен покой

Слънцето трепти,

медлено догаря

в пурпурни вълни...

Тихо свойте двери

трепетни разтваря

моето сърце...

Тихо в небесата

месец млад извива

златнорумен рог.

Сладко тишината

вечерна облива

моята душа.

Тишина чаровна,

сладост и омая -

в моите гърди...

но - под таз лъжовна

тишина - аз зная - буря се таи.

Нейде в дълбините

тъмни на сърцето

тъмно чувство зрей.

Също тъй - в вълните

тихи на морето

бурята се крий.