Вазовите разкази

Дядо Йоцо гледа представа възторга на един истински патриот относно постигнатата свобода на отечеството .Глагола "гледа" е метафора с която се показва че героя не гледа сетивно , а с душата си.

Композицията е с графически отделни епизоди и с пряка авторова намеса в текста.Образа на Дядо Йоцо е показан чрез пряка авторова характеристика-84г. старец,живее в затънтено селце в Стара планина.Външния му вид е разкрит през погледа на чиновника.Дядо Йоцо в разказа е показан че отива на 3 срещи.Първата е с чиновника,който идва в Денкови единствената прилична къща .Втората среща е с единствения войник .Дядо Йоцо го опипва,разговорите са кратки появяват се сълзи по очите на стареца.Третата среща е с железницата -техническата новост.Трите срещи помагат на стареца да оцени свободата.Срещите се редуват с монотонно ежедневие в дни в които не се случва нищо.

Единствената новост железницата,това се струва на Дядо Йоцо,като празник.Той не е виждал влак ,но си го представя,като дракон.Маха с калпак за поздрав на влака.Старецът умира неочаквано като поздравява влака на хълма.

Разказът "Тъмен герой" разкрива разочарованието на Вазов след освобождението.Смисълът на заглавието е метафора,която представлява Вазовия герой не като престъпник тъмен субект,а като нещастен човек от мизерията.

Творбата има подзаглавие което е обобщение за епохата,в коята има много неуредици.Действието се развива следосвобожденска българия.

Образът на Ненко е млад ,но състарен,огрижен,кара се на децата нещастно е семейството му.Нямат пари ,дълове,безработен,болна съпруга,много деца не може да ги изхрани.Тежко е неговото положение с 6 деца.Преди освобождението е бил честен търговец всичко което залага го води до фалит.Трябва ходатайство за да го вземат на работа.Жена му преде цели дни за да може да се изхранят.Става стражар и при получаване на първата заплата е щастлив.В службата се представя,като пъргав,досетлив запазва чуството за справедливост,честност.Трябва да пребие един честен човек ,който познава и заради това го изгонват от работа.Той не желае да прилага насилие.Въпреки неговото благородство човека е пребит и стражарите разправят как са го били-101 път го ударили.Показва положението в българските затвори.Във финала се коментира епохата.Годините на робство са ни ожесточили.

В Франция няма палачи дори и дати платят.Трябва да дойде човеколюбие, благородство,които да спасят човечеството.

Разказът "Пейзаж" -срещата на човека с природната красота,но и с човешкото нещастие.Наблюдава природата и природната красота героя.Появяват се облаци ,срещ с непозната жена(баба) на гърба си носи дете.

Мизерен живот води бабата.Носи бебето което е сираче на някой да го гледа в столицата.Разказвача изпитва вина че нищо не е направил ,гони женат и вика по нея но вятъра пречи и разстоянието е огромно и тя не го чува.

В края ходи в църква и пали свещ заради бабата и гузната си съвест.

"Сладкодумен гост на държавна трапеза" -съдбата на един чиновник Жоржо ,който се появява в берарията Червен парк.Говори с негов познат.Укорява правителството