Вазовите Чичовци смешното пиянство на един народ

В предосвобожденската епоха Вазов вижда и великото и смешното. В неговите произведения тези две категории са отделни етапи от развоя на народната психология, от еволюцията на стремежа към свобода и духовно възраждане на нацията. Ако в Под игото Вазов разкрива подема на национално освободителното движение и духовното израстване на българския народ, то в Чичовци срещаме народа в принизено битовото му ежедневие, в което духът все още спи под робското бреме и единствените негови прояви имат пародийно-комичен характер. Ако в Под игото писателя е привлечен от великото, то в Чичовци смешното доминира. То е основен тон в творбата, то е в атмосферата на изобразения свят, в същността на отделните герои, в манталитета, нравите и разбиранията. Зад смешното и дребнавото, зад делнично нищожното прозира началото но духовното пробуждане. Затова ако Вазов в Под игото сполучливо нарича опиянението от революционния устрем пиянството на един народ, то с права можем да наречем Чичовци смешното пиянство на един народ.

Комичното в повестта Чичовци не е самоцелно разиграване на ситуации. То има много по- дълбок смисъл и точно неговата естетическо- психологическа и национално- обществена същност определя значимостта на творбата. Зад комичното личи първоначалният досег до модерните повеи на времето, любопитният поглед към света извън границите на родния градец. Смешното в Чичовци е наивно примитивната форма, в която се изявяват детските стъпки от главоломния духовен ръст на нацията. Затова хуморът на Вазов не злобен, в отношението си към чичовците то е снизходителен, в някои случаи дори опрощаващо умилителен. При тях смешното се ражда на битова основа. В Чичовци комизмът властва неограничен, преливащ от лек хумор до парлива пародия. Той е резултат от дистанцията автор- герой, той е онзи висок бряг, от който Вазов с добродушна усмивка следи българските чичовци от средата на ХХ век , едновременно смешни и трагикомични, в своя стремеж да останат в познатия свят на родното и едновременно с това любопитно да надникнат навън, към непознатото.

Светът на чичовците се изчерпва със затвореното географско и духовно пространство на малкия провинциален градец. Външните събития проникват трудно и още по-трудно се приемат от гражданите като действително случили се. Времето няма никаква стойност. Застинало в своята неопределеност и непроменливост, то не докосва съдбите на хората. Чичовците живеят в робска действителност и носят робско съзнание. те имат пасивна нагласа към света. Любопитни са да знаят какво се случва, но нямат желание да вземат участие в случващото се. Те са дребнави, понякога жалки, изостанали, смешни и ограничени, но в същото време жизнелюбиви и простодушни, по детски наивни.

Страхът е определяща черта за вазовите герои. То е в основата на робското им съзнание. Епохата предоставя възможности за отвореност към външния свят, чувстват се възрожденските повеи, но робския страх пречи на чичовците да заживеят истински с новото. Консерватизмът така се е сраснал със същността им, че промяната на мисленето им изглежда почти невъзможна. Те се интересуват от политика, просвета, граматика и от други актуални теми за времето, но само до толкова, доколкото могат да направят впечатление и да изявят себе си пред околните. Разговорите им са безсмислени, те разкриват посредствеността и ограничеността на мисленето им. Свободата присъства в разговорите им, тя внася празничност в душите им,у но чичовци още не са дорасли да се стремят към нея. Те остават любопитни зрители на предреволюционните освободителни кипежи.