Преди да извоюва свободата, човек трябва да се раздели с робското у себе си и да си наложи нови приоритети и норми на поведение. В търсенето на нови хоризонти хората се различават. Чичовци ни представя смешната страна на бунта. Не всеки човек може да достигне до висотата на неговите изисквания. Болшинството от нас са по-скоро смешни в напъните си да изглеждат героични. Не само хората, но и езиците са различни. В изследването на В.Стефанов Чичовци лингвисти, езикът е определен като персонаж, който живее чрез другите персонажи. Чичовският лингвинизъм е предизвикан от своеобразната равнопоставеност между благоразумното слово на бита и високото слово на бунта.

Смешното в творбата се дължи на своеобразната равнопоставеност между делничния език, езика на битовото,обичайното, и езика на бунта, високото слово на националноосвободителните идеи езика на необичайното. Вазовите чичовци проявяват интерес към политиката, но той е по-скоро проява на любопитство, на следване на модата, на страстта към спора. Любопитството към живота зад пределите на малкия градец кара героите, театрални актьори, да напуснат своя свят. Паническият страх пропъжда въодушевлението им и се оказва че свободата е отговорност, която героите не са в състояние да поемат.

Предвестниците на свободата, символите на бунта и на героичното са осеяли робското пространство на България и поривът за свобода е завладял умовете на всички хора в България. Младите хора също се интересуват от нейната притегателна сила. Цялото им поведение е пронизано от спорове и действия за постигане на новия живот и утвърждаване на българската нация. В главата Разходката необичайното се опитва да избута обичайното. Тази глава е емблематична и бележи апогеят на патриотичния порив на чичовците, но техният бунт прилича на маршируващи деца.

Обичайните посетители на Джаковото кафене, тръгват на разходка, в която ще се окажат част от игра на бунт срещу вековния тиранин. Бунтът присъства непряко в произведението. Целият текст пародира словото и действията на героите. Така в Разходката героите са представени по-скоро като участници в някакъв театър една маршируваща дружина от възрастни, които се готвят за битка наужким и по детски говорят за своята игра, като всички викат тихо: раз, два, три!. Хаджи Смион героят, без лично мнение и който все повтаря казаното от другите, този път наглежда строя и прави строги забележки. Жените по портите се кикотят, а деца крачат след войнствената дружина.Фратю, заел театрална поза, ще произнесе своята знаменита реч, започваща и завършваща с фразата: Въздухът трепери!. В този върховен момент на внезапно разпален патриотичен подем чичовците са въодушевени от новата си роля на пропагандатори на libere то. Речта на господин Фратю завръща чичовците към играта на бунт-едно завръщане, което разказвачът не пропуска да определи като влизане в театрални роли. Комичното маршируване, както и патетичната реч на господин Фратю за свободата и за рева на балканский окований лев, са опити за прехвърлянето на човешкото им съществуване в плана на високото и на идеала.

Всички действия на чичовците са дребни и маловажни в сравнение с истинските отговорности на свободата. Достатъчно е на улицата да се мерне онбашията със заптието и геройският изглед на чичовците да се разтури като от магическа тояжка.. Появата му взривява ентусиазма на всички присъстващи на поляната пред манастира. Страхът и инстинктът за оцеляване заглушават революционното говорене Веднага след този момент чичовците забравят за своята игра и започват да водят обичайните спорове: Мирончо разказва на Хаджи Смион някаква смешна молдованска история, други двама разговарят за цената на преждата от три нишки, учител Гатю и Иванчо Йотата са увлечени от караницата си по правописанието. Страхът кара героите да помислят за спасение от заплахата. Оказва се, че езикът на бунта у