Вазовият разказ за българина и българското в Епопея на забравените

(литературно интерпретативно съчинение)

В повечето от своите най - представителни творби, създадени след Освобождението, Вазов се връща към ближото минало, което му дава възможност по-дълбоко да осмисли поривите и борбите на възрожденската епоха. Така той създава цикъла стихове "Епопея на забравените. В "Епопеята" дистанцията от изобразяваното бреме не е календарна, а идейно - етична - дистанция между две епохи с различни идеали и обществен морал, между две ценностни системи. Тук Вазов изобразява дейците на национално osvoбодителните борби от позицията на преклонение пред техния подвиг. Творбата е прослава на великото и възвишеното, на големите синове на България и най-хубавите качества на народа. И същевременно като под текст тя е и един горчив упрек към новото неблагодарно и недостойно за великите си предшественици време. Укор, подплатен от възрожденска вяра във възраждащата сила на великите примери.

Вазовата поезия има няколко цели.Първият и главният и мотив е да се зададе време между роб и земя.Земята , на която си роден, е свещената земя, защото тя е кръвта на дедите си.Вторият мотив е предизвикан от страха на Вазов , че българският народ губи националния си идеал.Той се опитва отново да възроди българщината и националното достойнство на българина.Най добрият начин е да се съгради примера на героите и да се положи в настоящето.В третият мотив водещото е, че нравствените ценности са едни и същи и това са християнските ценности.Всеки трябва сам да избере християнството като ценност , за да бъде човек.Последният мотив е свързан с образа на природата. Природата е част от ценностна мисия , но тя е част и от социалната проблематика.Второто значение наприродата служи като обежище за човека.Последното и значение е свързано с вечното човекът е природа.Тук човекът изглежда като недовършен.

Най голямата ценност при Вазов е родината.Тя е сакралният , свещеният образ.Тя е дом и семейство и ни дава самоличност.Въпреки това и в творчеството на Ботев ,и в творчеството на Вазов родината не е само свое , тя може да бъде и чуждо.

С текст като Епопея на забравените Поетът се опитва да преодолее трудностите на конкретния исторически момент Вазов възстановява представата за родното , която буди гордост , възторг, чувство за приобщеност у индивида към съдбата и тялото на нацията.Голямата тема на цикъла е забравата и забравените.Епопеята има няколко цели да съпоставя и противопоставя двете времена.Да обори гласовете , които се чуват след освобождението , че свободата е дар и да докаже , че българина не е субект , а обект на освобождението си .Последната цел на епопеята е да трансформира срама е слава.

В Епопея на забравените всяка ода е изключителна , за това те не са наредени по хронологичен ред. Индивидуалното е намалено до минимум, за да излезе на преден план типичното за героя и времето. Поставяйки героите от дванадесетте оди в контекста на историческия развой, пантеонът на Възраждането започва с Паисий, за да завърши с Опълченците, като Вазов разглежда историята като процес на постепенно национално и революционно осъзнаване. Искрата, запалена от Паисий, преминава през братя Миладинови, през Раковски, Левски, братя Жекови, за да пламне с пълна сила у героите от "Кочо" и "Опълченците на Шипка", които защитават с телата си свободата на своя народ. Историческият момент е изобразен чрез отделните етапи, през които преминава народното съзнание и съзнанието на неговите водачи. С възрожденски оптимизъм, обществен идеализъм и саможертва Вазов рисува образите на първите ни възрожденски дейци, показвайки ролята на личността за националното съзряване на народа. Не случайно "Епопеята" започва с одата "Левски". Поетът благоговее пред Левски-Апостола на българската свобода. За народа Левски е една легенда, недостижим връх. В лирическия увод на одата Левски Вазов поставя на преден план въпроса за нравствения дълг наличността, за смисъла на човешкия живот. Сам в мрачната килия Апостолът разбира, че така не може и не трябва да се живее, че е престъпление човек да пилее силите си, когато човечеството има нужда от него Рече и излезе с тези думи поетът сякаш слага край на един етап от живота на героя си, показва твърдостта на решението му. Започва