ВАЗОВАТА "ПОЕТИЧЕСКА БИОГРАФИЯ" - "БИОГРАФИЯТА НА ЕДНО ПРОИЗВЕДЕНИЕ"

Борис Ангелов

"...със своята мистификационна антологична множественост тя е висш израз на персоналистичното българско литературнохудожествено мислене, което е основна характеристика на културата ни от началото на века. "На Острова на блажените" е почти крайното художествено решение на проблема за почти задължителното закрепване на поетическото творчество към биографията на твореца. Същевременно това решение и патетизира, и иронизира тази пределна персоналистичност на българското литературно съзнание." (Неделчев 1987а: 46)

Този текст е двойно юбилеен, за юбилея на учителя той разказва за годишнината на поета и творената по повода автобиография, в която е мистифициран и художественият, и критическият дискурс, ако ми позволите наивността на разделението. Но мотото от възловата за 80-те студия на Михаил Неделчев касае Пенчо-Славейковата антология, не Вазовата "Поетическа биография", би забелязал основателно всеки. Преди години, като бивш студент на юбиляря в департамента по Нова българистика към НБУ, ведро и оптимистично се опитвах да сравнявам двете автобиографични мистификации именно "през" казаното в "Социални стилове, критически сюжети", напъвайки се непременно да открия същото у Вазов, да припозная сложната игра на Славейков от 1910 във Вазовия текст от 1920, формално наистина доста близки: съшити от (авто)биографична, коментираща проза и илюстрираща разновременна лирика, т.е. облегнати на "почти задължителното закрепване на поетическото творчество към биографията на твореца", и двете са мистификации, лесно "разконспирирани" още тогава ("и без всякакви други указания, едва ли би могло да става сериозно въпрос за посветените във Вазовия начин на писане, кому в действителност принадлежеше това съчиненийце", си спомня през 1943 г. М. Арнаудов, "мене - и на всеки що-годе литературен човек - не бе трудно по няколко фрази само да открия кой е авторът", потвърждава и К. Христов). Днес съм далеч по-скептичен в диренето на подобията, дори без да броим заразеността от модното говорене за различието. Целта на еднаквостта всъщност се базираше на свеждането на въпросните текстове към нещо трето - българското литературноисторическо писане, имитирано/мистифицирано от класиците, или наопаки (Ангелов 2000а: 93-107). За него косвено е думата и в настоящата статия, залогът следователно е генеалогията на гилдийната метатекстовост покрай оркестрирането "биографията" на "Поетическа биография на Ивана Вазов до 20-годишната му възраст".

Популярната метафора тук не алюзира "Биографията на една песен" от "Писатели-преображенци и техните спътници. Биографични разкази", просто е заета цитираната от Михаил Арнаудов Бергсонова реплика за "биографията на едно произведение" в предговора на Шишмановата книга за Вазов. Употребата й се налага както от прелюбопитната история около написването на автобиографията, идеята за която е "подхвърлена" на патриарха от Кирил Христов (последният естествено използва