Под игото

Романът Под игото е художествено отражение на битовоетнографската атмосфера в българското общество преди Освобождението.Целта на Вазов ,която си поставя при написването ,е да направи обширно платно,отразяващо бита,душевността и съдбата на предосвобожденския българин.След като България получава независимостта си от роман ,който да изобрази не само характерите и живота на българина ,но и историческата истина за големите национални събития,е твирде голяма.

От историческа гледна точка пре последните десетилетия преди Освобождението се извършва този съдбовен дълбиден процес на духовно съзряване и освобождаване.Фабулата ,която отразява именно този фактически период,включва времето от май 1875 до май 1876 година .Това е необикновенна година-в нея се извършва желикият духовен прелом в народностното съзнание,след който българинът се превърнал от роб в осъзнала и узряла за свободата личност.Под авторовото перо времето е пресирано ,сгъстено,за да разкаже със средствата на художествената достоверност истината за духовната метаморфоза.Тази психическа еволюция има своя кулминационен момент Априлското въстание от 1876.Но не събитията му са център на наи-важното събитие в романа .Именно той е наи-сложният и важен обект на художествено изображение за Вазов.

Прочитът на Под игото е е прочит на най-зрелия етап на възрожденската ни история ,в който героично и индивидуално са важни като част от голямия национален живот.Ярките исторически събития са върховни моменти на големите промени и етапи в битието и множеството.Истината за миналото Вазов постига като рисува множество пластични художествено образи,който представят социалните слоеве,за да преоткрие и осмисли движението на революционната идея.Потапянето в патриархалния бит и богатство на фолклора е не просто необходимост като декор ,а търсене и подчертаване на народностните нравствени характеристика и психика,преоткриване на богатството им и ,разбира се ,изображениет на големите промени в ценностния свят на българина.

В романа се наблюдават два основни кръга на изображение :битът със своите житейски случки в ежедневието и революционния пдем в българското общество,като преобразява мирния жител в съзнателен патриот,в личност,готова на саможертва заради свободата на народа си .Тази двупланова панорама разкрива изразително характера на обществото и промените в него.

В хода на действието се оформят три типа литературни герой:двигатели на революционна идея,привърженици и сред жителите на Бяла черква и нейните врагове

Един от най-обаятелните образи в романа е този на чорбаджи Марко.Патриархалните традиции е дома му и неговият метод на на възпитание говорят за привързаността му към патриархалните ценности на народа ни .Всъщост този герой се е превърща в емблематически класически портрет за поколения български читатели,който откриват в него типичния възрожденски българин.Това че героят принадлежи към златната оценъчна среда по отношение на пламенните революционни процеси ,че е овладян ,трезв и разумен ,го превръщат в образ ,който най-пъллно въплъщава авторовата гледна точка,а и най-близък до читателите..Добрудетелите му не представляват идеална ,художествено достоверна личност с богат вътрешен живот.Определящи черти в него,а и в психологията на народа са:родолюбието,практическият реализъм,грижа за семейството и дома и др.Духовно психологически етапи в развитието на героя са:отричане на идеята за въстание,преосмисляне и приобщаване към нея.

Духовната биография на героя е всъщност личностното въплащение на националното съзряване,като Бяла черква е емблематична по отношение на България.