Немили недраги

I глава

Иван Вазов

/ Сбит преразказ/

Няма никой по пустите браилски улици. Декемврийската студена мъгла е обхванала целия град и замъглява светлините на фенерите. Всички лавки и кръчми са затворени по това време, само някое казино работи.

Само една кръчма свети. Ако някой погледне над ниската й вратичка ще види дъска надпис Народна кръчма на Знаменосецa!. Такива надписи са много модерни по онoва време. Всяка кръчма, посещавана от българи, си има някакъв чyдноват и несмислен девиз. Най-интересни са българските тютюнджийски лавки. От вътрешната страна на една такава лавка има изобразен чалмоносец със сабя, а под него - несръчно издяалкани от някой патриот думите Долу тираните!. Още доста такава примитивна живопис има и по другите български сергии. Те са доста посещавани от хъшове и емигранти. Собствениците на тези лавки са въобще все народни. Народен се нарича всеки българин, избягал от бесилото, който има някакво състояние и помага по силата си на бедните останки от българските чети. Всеки такъв тютюнджия дава на версия тютюн на свойте съотечественици, с надежда че ще му се разплатят мякога.

Но нека да се върнем пак в кръчмата, чието прозорче още свети. Тя се намира в една дълбока изба, до която се слиза по стръмна стълба. Една разбита лампа виси от тавана, на една полица са подредени чашите и чиниите, а на отсрещната стена са подредени картини на боеве. Любопитна е една картина, залепена под горните три, изписана грубо, с ръка. На картината са изобразени бунтовници, а по средата голяма фигура с червено знаме, а на него пише Свобода или смърт. Надписът под картината, който гласи Да живее храбрият Странджа знаменосец!.

Шестима българи, седнали на одърчето, допълват обстановката. Най-старият от тях, който е снажен, с черна брада, се е изтегнал до стената. Той слуша внимателно какво разказва един от събеседниците му и е много заинтересован от разговора, защото често прекъсва говорещия, като казва нещо, подкрепящо мисълта му. Този, който разказва, е един висок мъж с дребно лице и с дълги сиви мустаци - Македонски. Никой не знае нищо за него, освен че е бил войвода в Македония. До него седи тринадесетгодишно момче - Хаджият. До него седи друг млад човек. Той гледа Македонски, който разказва,