Вазов и България

С патриотичния си порив ,с непоклатимата си връзка с народната съдба ,с хуманизма и реализма си,с богатството на своя талант ,Вазов израства като основна фигура в нашата литература през първите две-три десетилетия след Освобождението.Творчеството му потвърждава една от най-характерните закономерности-диалектическата връзка м/у народностно битие и исторически ценности.Вазовите творби са песни за човешката свобода,за древната и слава и минало,за възторзите и покрусите на народа след Освобождението.

Вазовата поезия е първата ,която ни кара да видим истинските хубости на България.Съдбовна е силата на стиховете ,в които долавяме гордия глас на поета:Син съм на земя прекрасна.Любовта към родината тръгва от родния дом /"Дворът ни"/ и от родния край /"Сопот,"Манастирът/.0ттук тръгва и песента му за най-хубавата земя на света''.Признанието ,изповедта ,обичта и благодарността към майката ,разкрила първа тази красота ,редят искрени и топли думи-"ти два пъти ми майка беше "/ "Майка ми"/

От висотата на своята най-голяма слава Вазов продължава да се връща в този кът на първи възторзи.Сред тях е и спомена за истинското дърво ,чиято гибел подтиква поета да напише стихотворението Борът -донесло му първата известност и признание.Дълбоко лично и съкровено ,патриотичното чувство в тези стихотворения черпи вдъхновение и намира израз в страстна обич към родния дом и родния край.В поетичния свят на Вазов те олицетворяват интимните очертания на родината.

Желанието му да пренастрои ,да промени сетивата си намира израз в стихотворението Новонагласената гусла/1875г./.Творбата поставя началото на патриотичната и гражданска поезия на Вазов-голямата задача на изкуството и твореца е да служи на Родината и народа,на правдата и прогреса.Тя орпределя и поетичната програма на стихосбирките Пряпорец и гусла ,Тъгите на Еългарияи Избавление.Основното чувство в тях е патриотичното ,основният поетичен образ на родината с нейните бунтове ,пепелища ,мъченичество.Героичният и бунтовен пулс на епохата определя популярността и на стихотворенията "Панагюрските въстаници ,Радецки ,Де е България" ,"На България".Небе и земя ,творец и народ сякаш сливат проекциите си в дълбокия песенен поклон пред "всичко българско и родно".Наследственост от фолклор и романтичен патриотизъм в духа на Чинтулов и П.Р.Славейков създават поетическите основания на Вазов за песенно преклокение пред родовата памет:На теб,Българио свещена

Като поет-патриот Вазов внимателно следи събитията в България и в първите години след Осзобсждението говори като възпитател и наставник: "Чети...разковничето там е на сполука.Чети а, бе! "/Чети, говедарче"/.Той дълбоко изживява страданията на народа и след трагичния финал на Априлската епопея.Тъгите от жестокостите на окьрвавената родина намират израз в "Тъгите на България. Тъжни мисли и горчиви обобщения за своето време ,Вазов ще сподели и в стихотворението Векът- "Млъкнете Вий ,бедни хвалители на века..."