ЕЛЕГИЧЕН АВАНГАРД

(ВАРИАЦИЯТА "ГРОБ" ОТ "ИКОНИТЕ СПЯТ" НА ГЕО МИЛЕВ МЕЖДУ ЛИТЕРАТУРНИ ПРЕДХОДНИЦИ И ЕСТЕТИЧЕСКИ ЕКСПЕРИМЕНТ)

Мая Горчева

Един момент: когато моята душа ще застане пред моя гроб.

Пред кръста на моя гроб, като символ на възрождение...

Боян Пенев, Дневник (от окт., 1907)

Колкото енигматичен изглежда Гео-Милевият цикъл "Иконите спят", толкова многобройни са посоките, в които се търси интерпретативния му ключ. Може да се разгледа в широките рамки между фолклорни епиграфи, архетипална символика и експресионистична и модернистична поетика. Усилието да изведем такъв единен първопринцип трябва да се съобрази обаче с факта, че чисто формално несъответствията и нежеланията на отделните вариации да се влеят в единна структура са много по-директно заявени, например в явните композиционни и строфични разлики, по емоционален статус. Силните тенденции към автономност личат и в интерпретативното съсредоточаване към отделни творби, с предпочитание към "Змей", сякаш ярката метафорика на тази вариация затуля мъгливо-черната тоналност на следващите. Възприятието на цикъла се оказва обаче из основи обърнато, ако поставим в центъра му вариацията, обгърната в "мрак потаен" - "Гроб". В нея фолклорната образност е най-неявна, драстичният експресионистичен сблъсък е "злобно избледнял", разтворен в страдалческото отдръпване и отречение от всичко - дори от покруса и от печал. Но нека заставим самоизличаването на аза да проговори в контекстите, които създават цитатните съотетствия на "гроб"-а в други поетични текстове. Ето вариацията1:

ГРОБ

...там гробо ке си направам,

името ке си напишам

и мойте тежки тегоби!

Залязвам аз в зеления твой поглед -

така без страст и злобно избледнял,

усмивката ти е за мене строг лед

и всяка ласка - тягостен метал;

вода от пепел пия в глътки топли -

без вопли, без покруса, без печал:

о, час за горко бягство ме заклина

далеч към камък, лишей и пустиня.