Вяра

Емблематична творба за поета, своеобразен семантичен код за творчеството му. Стихотворението е създадено в края на 1939 г. специално, за да бъде първа творба в стихосбирката М.п. Програмно произведение за автора, метафора на оптимистичното начало в творчеството му и на оптим нач у всеки човек. Произведението притежава и голяма доза автобиографичен х-р, написано е като монолог-изповед на лирическия герой и в същото време притежава вътр диалогичност осн х-ка на Вапцаровата поезия. Ключов мотив в поезията му е двубоят в живота, който е разглеждан двупосочно постоянен конфликт и двубоят със суровия живот, но и любов към живота мечта. Наред с мотива за жестокия двубой с живота, поетът разкрива хипотетични ситуации, за да докаже любовта на лирическия герой към живота. Болезненото жизнелюбие е внушено чрез опозицията живот смърт. Дори час повече би искал да живее той изправен пред лицето на смъртта. (да кажем сега ми окачат...).

Мотивът за риска е въведен отново с цел да се докаже изключителното жизнелюбие на героя. Той е готов да изпробва взривна ракета самичък, защото този експеримент ще бъде в името на по-добрия живот, за който мечтае. Вярата, надеждата и любовта са в основата на нравствената същност на вапцаровия лир герой. Нравственият му максимализъм е изявен в категоричния отказ да жертва дори пшеничено зърно от своята вяра, защото тя е в основата на неговото жизнелюбие. Сравнението с ранена в сърцето пантера подчертава готовността на лир аз да защити правото си на некарнимост.

Лир герой на В е категорично убеден, че никой и нищо не могат да сразят неговата вяра че утре животът ще бъде/по-хубав.... Той би се изправил срещу целия свят, готов да защити най-ценното за него вярата в бъдещето, затова програмното му стихотворение се възприема като химн на оптимизма, като основополагаща творба за цялата стихосбирка даваща осн насоки на нравствената същност на вапцаровия лир човек .

Борбата с живота е дероманизирана, снизена, изравнена с тривиалните елементи на съществуването. Тя е естествена като дишането и обичайна като делничната трудова дейност на човека. За разлика от Ботев, Вазов и Смирненски, които интерпретират борбата и смъртта в нея като монументален празничен акт, В я лишава от патетика и я превръща в белег на ежедневието. Въпреки схватката с живота лир Аз декларира, че не омразата, а любовта към него лежи в основата на битието му. (дори да умирам ...).

Животът е обявен за абсолютно благо, в името на което човекът е готов на подвиг и саможертва, на героични и романтични жестове. Заради глъдката въздух, заради мига съществуване, заради неутолимата жажда на героя да живее си струва да премине през всякакви изпитания. Така срещу представата за обикновения и скромен човек от началото на стихотворението застава представата за човек със забележително самочувствие и сила, за личност готова да овладее дори далечните и непознати вселенни пространства в името на приятния гъдел на живота тук и сега.

Така стихотворението в своята монолитност противопоставя две полюсни твърдения в първата част на текста животът е всичко за лир Аз, а във втората без вяра животът е нищо. Във финала на творбата мотивите за живота и вярата се вплитат в един друг в своето неделимо единство.Оказва се, че вярата на лир аз е пак вяра в живота, но в бъдещия светъл, справедлив и хармоничен свят. Тази вяра е неподвластна на куршумите, недосегаема за смъртта. Тя осмисля съществуването на човека както в плана на настоящето така и в перспективата на бъдещето. Лириката на поета е все така актуална, защото и днес не е по-слаба от вчера мечтата на човека да живее по-добре, надеждата, че утре ще бъде животът по-хубав, /животът по-мъдър, вярата в дните честити.

ЗАВОД

Творбата разкрива реалната действителност на суровото ежедневие, изгражда потискаща картина, постигната чрез безглаголни изречения и груби сравнения. Поезията му се х-ра със засилена употреба на техническа терминология, която засилва усещането за автентичност на описанията. Контраст със суровата реалност в завода е описана красотата на пролетната природа. Но душата на работника, на човека на грубия физ труд е опустошена, той е дух обезличен и неспособен да се радва на красотата. Съществуванието му е сведено до скотско равнище (съпоставка с Яворовото стих На нивата и с Вазовото Елате ни вижте). По този начин на подтекстово равнище е внушено отрицанието на суровата реалност, унищожаваща човешкото у човека. Чрез метонимията една ръка изхвърлена на боклука/ идилиите с синьото небе директно посочва виновника за тежкия живот на обикновения човек, на работника, а това е заводът и като реален топос, и като метафора на суровата действителност. Тази действителност обаче ражда и протеста изведен в текста чрез метафората на общия крясък. Той изрязява силата на единството на обезправените, на чиято страна е правото да се борят за по-добрия си живот.

Осн конфликт е между човекът на грубия труд дръзнал да защити правата си, и заводът символен образ на жестокия живот. И в това Вап стихотв е даден израз на оптимизма на лир аз, че мечтата ще стане реалност. Символен образ на това мечтано бъд е слънцето:ще снемем ние/слънцето при нас. Вярата като основа на нравствената същност на лир герой, тук е изведена чрез обобщаващия образ на метафората сърце, пулсиращо с хилядите сърца на хората, които също се борят за по-добрия живот. Стихотв Завод интерпретира мотива за духовното обезличаване на човека в сблъсъка му с живота затвор. Вкопчил се в оцеляването вап герой деградира и оскотява, все повече се отдалечава от своята човешка същност. Работникът носи в гърдите си прометеевски копнежи. Той се стреми да се откъсне от материята на битието си, да излезе извън нея, на свобода. Той отхвърля заблудите на миналото. Съзнава своята сила в колективната мощ. Той се слива с другите. Лир говорител спори с мрачно дишащите корпуси на завода, мечтае за слънцето, усеща сред шума на машините общата вяра и общата сила. За него работниците не са идеални герои те са другари близки, живи хора. Той е попипал грубите им ръце, помирисал е напоените им с масло дрехи. Знае