ПРОЛЕТ, Н. Вапцаров

Стихотворението Пролет, моя е ранен текст на Вапцаров (от 1933г) и не е включено в Моторни песни, но като проблематика то се вписва в цялостния контекст на неговата поезия с мотива за бъдещия свят. Творбата звучи интимно, защото изразява съкровената мечта на човека за промяна на битието. Ключовата дума е пролет, тя присъства в заглавието и в началните стихове на три от четирите строфи, където е включена в обръщение. Тази форма наистина представя Вапцаров като поет на великия диалог, ако перифразираме известна критическа теза. Текстът настоява на определенията моя и бяла съкровеното е съчетано с идеалното.

У Вапцаров думата пролет разширява символните си ореоли и в конкретния текст означава освен промяна, възраждане, преход към светлина, нов живот, още и ураганен бунт, метежност, бурно раздвижване на света. Вапцаровата пролет е на барикадите, нейни характеристики са полетът и слънцето. Това персонифициране-оживяване представя пролетта като действена, променяща света, активна, не просто поредност в природния цикъл, а закономерност в социалното развитие. Текстът носи поетовата убеденост, че тя ще дойде с дъжд и урагани, бурна страшно, огненометежна, но нейният образ е твърде далеч от апокалиптичните визии у Смирненски. Нейните действия зачертават едно негодно битие. Пролетта е небивал, несънуван, но възможен празник, т.е. това е събитието, което ще подреди сегашния хаос, който у Вапцаров има и етическите характеристики на разкапваща душата омраза и угнетяващ труд.

Светът изпитва остра потребност от надежда, животът е страдание, алюзирано в образа кървави рани. Измиването на раните е пречистване, навлизане в нов екзистенциален модус. В него нищо от стария свят не може да присъства. Вапцаровият текст настойчиво цитира евангелското, активно използва универсалния културен модел, за да реализира в диалога с него своята идея за човека и света. Неопределеното бъдеще не може да принадлежи на нито едно конкретно време, още по-малко да бъде обсебено от Идеологемата. В основата на това Бъдеще са положени християнските ценности. В бъдещето се постига братството, възстановява се радостта от свободния труд. В това Вапцарово видение за бъдещето, естествено, няма стени, няма прегради, пространството е отворено то е простора. Трудът е съзидателен, той не убива човека, а напротив насища живота му със смисленост. Новото човешко братство е формирано от обичта и удоволствието от труда, но това е в утопичното бъдеще време. За него текстът говори някакси по-накратко само в четиристишие, и различието е много явно в структурата на цялото. Тази строфа постига тъждество между птиците, свободно плуващи в простора, и човека в едно блажено битие на обич и щастлив труд. Художествената визия за бъдещето е апостроф спрямо настоящия свят. Стихотворението може да бъде разбрано само четено в контекста на други творби като Завод и Ще строим завод, например. Трудът тук е видян като празниично битие, а не делнична проза. Мечтата за светлото утре мотивира жертвоготовната позиция, изразена чрез повторените повелителни форми нека видя. По ботевски виждането на полета и слънцето на пролетта, т.е. постигането на свръхценности като свободата, се обвързва със смъртта: нека видя . и умра на твойте барикади. Смъртта на барикадите у Вапцаров е върховна саможертва в името на свръхценността живот песен, тази смърт бележи новото раждане. Удивителният знак в края на текста изговаря избликналата емоция, предварително преживява идването на моя бяла пролет.