Вапцаров и дебатът около киното през 30-те и 40-те години на XX век

Георги Господинов

Една неизследвана област на границата между кинознание и литературознание е взаимопроникването между кино и литература у нас. Генеалогията на българското говорене около новото изкуство, поставянето на първите основи на кинознанието се свързва с имената на български писатели. В началото стои малко известната днес статия на Иван Андрейчин "Синема", поместена в неговата "Книга за театъра", С., 1910 г. До излизането на тази книга в българската преса се появяват инцидентно кратки съобщения за "чудото на кинематографа" като ново техническо изобретение все в сферата на "куриозитета". Все още киното, у нас поне, минава за панаирджийска атракция, част от програмата на някое увесилително заведение или в най-добрия случай за екстравагантност. Дебатът около това "Изкуство ли е киното" все още предстои. С пълна сила той се разразява едва през 20-те години. По времето на излизането на статията на Андрейчин българското филмопроизводство прави първите си опити с кратки документални хроники. Филми се прожектират от пътуващи из страната кинематографи, притежание изключително на чужденци, а две години преди излизането на "Книга за театъра", декември 1908, е отворена първата специално построена сграда за прожектиране на кино под името "Модерен театър". В общи линии такъв е контекстът, в който излиза тази забележителна в много отношения статия на Андрейчин. Разбира се, честите пребивавания на автора във Франция, родината на кинематографа, му дават възможност да черпи информация направо от извора. Показателно е, че текстът на Андрейчин излиза в сборник със заглавие "Книга за театъра", а и името на първото българско стационарно кино е "Модерен театър". В тези първи години на своето развитие кинематографът неизменно остава в сянката на високото изкуство на театъра. Едва през втората половина на 20-те и през 30-те години, след бързото развитие на кинопроизводството, "мимолетното зрелище" ще започне сериозно да конкурира театъра. Тогава на преден план ще излезе въпросът "Кино или театър" и българските специализирани издания и ежедневници ще отделят значително място на този дебат. Но през 1910 година статията на Андрейчин набелязва много от тези проблеми. Винаги верен на усета си за новите процеси в изкуството, авторът на първият манифест на символизма у нас, възторжен, едва "се одържа от мисълта за бъдащето на синемата"¹. Още тук се прогнозира заплахата, която киното може да представлява за изкуството на театъра. "Синемата се приближава до драматическото изкуство. Ако такова сравнение изглежда за някои като светотатство, нека се успокоят. Може да се помисли, че както във всички области на човешкия труд, машината побеждава и прави излишна човешката сила и човешките ръце, тъй ще бъде и тука, в борбата на кинематографа с живия театър. И понеже кинематографът е машина, а театърът -