Вапцаров един тъжен филм

През първите три години на теоретично образование в Морското машинно училище Вапцаров проявява нужното усърдие, въпреки че желанията и амбициите му са насочени в друга област, която трудно се съчетава с казармения дух на военното обучение. Интересен е случаят, че заради спор с учителя по литература той завършва с оценка Много добър (5) и по негово желание се явява на матура, където показва блестящи знания.

Практиката на моряците преминава на различни места от Бужурище Вапцаров е командирован в Дунавската полицейска служба в Русе, където постъпва на практика по парни машини в катерната група. Отначало е на катер Стефан Караджа, а след това на катер Беломорец.

От 6,10,1930 г. до 6,06,1931 г. Вапцаров практикува на торпедоносеца Дръзки във Варна.

В шести курс началникът на училището капитан II ранг Сава Иванов му възлага да подготви музикална литературна програма за тържеството, както и юбилеен сборник по случай 50-годишнината на Мроското училище. От своите произведения поетът включва Спомени от миноносците и Марш на 26-ти випуск от Морското училище. Тук той одухотворява машината, рисува я като жив човек, който търси близост и намира довериеТогава аз я галех нежно, в очите ми горяха искри, тогава аз я галех като моя, любима, а тя ми пръскаше със закачливо самодоволство, със затопленоот знойна плът масло

В това почти любовно обясение на 22-годишния младеж, се долавя пробуждането на творческия порив на събраните знаия през изтеклите неусетно трудни години.

През 1928 година се засилва разцеплението във ВМРО. Иван Михайлов реакционер, който взема връх във властта, наема терорист, който през пролетта прави опит да убие Йонко Вапцаров. Куршумът рекушира в часовника му и той остава жив. За да спаси живота си, Йонко заминава за САЩ, в Ню Йорк, при сестра си и братята си, след което през 1930 г. се връща в България и временно пребивава в София, тъй като Иван Михайлов живее в Банско. Животът на Йонко е в постоянна опасност.

През 1931 година Никола Вапцаров написва стихотворението си Жажда на кораба Камия:

Един фенер със някаква решетка

Разбили бихме маската му зла.

Та нам ни трябва силна светлина

да найдем в мрака тази обща клетка

и птицата със сините крила.

Реалистичната картина, която е нарисувал авторът се налага с дъха на морския и груб живот, впримчил младите мъже в свята примка.

В началото на 1932 година Никола Вапцаров отново е в Русе, където е на стаж за четири месеца в Дунавската полицейска служба. Тук посещава редица театрални постановки. Театърът до края на живота му ще остане мечтана и неразделна област на изкуството, в която той не се утвърждава само поради ранната си смърт. Вапцаров режисира и сам изпълнява ролята на Страджата в пиесата Хъшове от Вазов, която е представена на моряците в Дунавския флот в Русе.

Тук, на брега на река Дунав, където преди две години пак е посрещал пролетта, отново размишлява за младостта и любовта и търси някаква вътрешна опора за мъчителните години и безизвестността, която го очаква. Той написва първия вариант на световноизвестното си стихотворение Пролет: