ОТПЕЧАТАНО

ВЯРАТА - ДУХОВНА СИЛА НА ВАПЦАРОВИЯ ЧОВЕК

I.Въведение

1. Вярата - духовен двигател на човека и човечеството.

2. Вярата - специфична духовна характеристика на Вапцаровата поезия.

3. Възгледите на Вапцаров за вярата, въплътена в изкуството.

Т Е З А : Вярата - идейно-духовна опора на Вапцаровия човек. Многоаспектност на Вапцаровата вяра.

II.Изложение

1. Философска осмисленост на вярата (Вяра). Митологемите ВЯРА и ЛЮБОВ, обединени от ключовия образ-митологема ЖИВОТ.

2. Вяра в победата на идеала. Връзката ЛЮБОВ-ВЯРА-ИДЕАЛ.

3. Силата на Вапцаровата вяра.

4. Вярата - плод на сложен духовен процес. (Писмо, Завод)

5. Надеждата - духовна сестра на Вапцаровата вяра.

6. Вапцаровата вяра в човека.

7. Вярата на Вапцаров в бъдещето като свят на нови човешки отношения.

III.Заключение

ВЯРАТА - ДУХОВНА ОПОРА НА ВАПЦАРОВИЯ ЧОВЕК

I.Въведение

1. Вярата във възтържествуването на доброто и правдата и в победата над злото е основен двигател на човечеството в неговото развитиеие от най-дълбока древност. Вярата е източник на духовна сила и вътрешна монолитност на човека. Тази вяра е и неотделима характерна черта на всяко истинско изкуство.

2. Българската литература дължи своето духовно богатство в най-висока степен на вярата в светлото начало в живота, на вярата в човека и в неговата способност да твори добро и красота. Този хуманистичен и оптимистичен дух на нашата литература се проявява с изключителна сила в поезията на Никола Йонков Вапцаров и определя нейното неотразимо въздействие. Вярата е най-специфичната духовна характеристика на Вапцаровата поезия, съществен източник на нейната романтика.

3. В статията си Театър и изкуство, в която изразява свои естетически възгледи, Вапцаров пледира за изкуство, служещо на човека не като го отвлича в миражни светове, а като му дава една реална вяра, за да има енергия за отстояване на трудностите в живота. Той се обявява същевременно срещу наивната, външна патетичност, в която са изпадали младите поети, възпявайки своята вяра в бъдещето. Ето защо в рецензията си на поемата На павратки в село Вапцаров приветствува нейния автор Николай Марангозов за това, че при него няма и следа от онази клиширана вяра в бъдещето, която снизява изкуството. В съответствие със своите възгледи Вапцаров създава поезия, в която вярата струи непринудено, естествено, като неин дълбок вътрешен глас.

Т Е З А : Вярата е идейно-духовна опора на Вапцаровия човек, нравствен стожер, който определя неговата морална устойчивост и вътрешна сила. Вярата на поета е отношение км света, мироглед, жизнена позиция.

Вапцаровата вяра е многоаспектна. Това е вяра в краха на света на страданието. Вяра в победата на хуманния идеал. Вяра в бъдещето, в изгрева на един свят на красота, човещина и правда. Вяра в доброто, в човека, в прогреса.