ВАЛЕРИ ПЕТРОВ

ПОЕМИ И СТИХОТВОРЕНИЯ

Валери Петров е роден на 22 април 1920 година в София. Баща му д-р Нисим Меворах е виден адвокат, обществен деятел и дипломат, автор на книга за Яворов. Майка му Мария Петрова е преподавателка по френски език в една от столичните гимназии.

Валери Петров учи в италианското училище в София от първи клас до 1939 г, когато завършва гимназия. Първите си стихове печата през 1936 г. в сп.

"Ученически подем". Подписва ги с фамилията на майка си. "Защото тогава беше трудно да се печата с име на евреин" спомня си писателят. През 1938 г. излиза от печат първата му книга "Птици към север", изд. "Д.Чилингиров", с псевдоним Асен Раковски.

През 1944 г. завършва хуманитарна медицина в Софийския университет. През есента и зимата на 1944 г. работи в Радио "София", после участва във втората фаза на Отечествената война като военен писател (в редакцията на в."Фронтовак"). След войната е един от основателите и заместник-главен редактор на в. "Стършел" (1945 1962). През 1949 г. излиза стихосбирката му "Стихотворения". Служи като лекар във военна болница и в Рилския манастир.

От 1947 до 1950 г. работи в българската легация в Рим като аташе по печата и културата. През тези години пътува до Америка, Швейцария, Франция делегат на разни конгреси. На 19 юни 2006 на 86 годишна възраст получава от министерство на културата наградата Христо Г. Данов за цялостен творчески принос.

Има едни сърдечни, добри и деликатни хора, които се стесняват да дават непосредствен израз на преживяванията си. Не обичат да ги изненадват развълнувани, разнежени, разплакани. Това са хората, които се сърдят на пушека, когато очите им се замъглят от сълзи на умиление или възторг, а изненадат ли ги бързат да прикрият чувствата си зад шеги и неловки остроумия. Валери Петров обича да се шегува, когато никак не му е до смешки. В една своя поема той сам говори за това: