Валентин Распутин

Пари за Мария;Последния срок-за живота и смъртта на селянката Ана,за нейните деца,събрали се заедно,за да изпратят 80-годишната си майка в последния © път.Типичен народен характер,образ на селска жена,изнесла на плещите си с голямо търпение и труд гладното детство,страшните изпитания на войната,несгодите на следвоенните години.Устояла на всички изпитания,без да се съсухри душевно.Тази вътрешна неизмерима доброта и деликатност на старата Ана,почти детската © незащитеност,ясната нравствена чистота и човечност,която е запазила при най-трудните жизнени условия,са предадени в повестта с голяма художествена правда и без сантименталност.Ана-това е народният селски характер,чиито нравствени достойнства са постигнати чрез многовековен труд и са се проявили с пълен размах,когато вътрешната нравствена сила на селската жена се извисява до подвиг.

В основата на тази повест е положена една пределно ясна и проста ситуация,развита под талантливото перо на художника до символично значение,ситуация трагедийна,разкриваща напълно душите на героите. Смъртта е заключителната проверка на човешката личност.Старицата Ана посреща и издържа тази проверка.Но със смъртта на старицата,а по-вярно с живота © се подлагат на проверка не само тя,но и нейните деца.За тях смъртта на майката е трагедия,защото майка им си отива от живота,отдала на хората всичко,което е могла.За Ана трагедия е това,че нейните деца-Люся,Варвара,Иля,Михаил не са издържали проверката на човешкото у тях със сурова присъда по отношение на най-големия им дълг завършва тази толкова скромна по жизнен материал повест.Съдържание накратко:

Пристигнали бързо от далечни краища,за да изпратят родната си майка в последното © пътуване,те неочаквано,непредвидено © даряват последната възможност да се зарадва като майка,видяла край своята постеля своите деца,толкова далечни от нея и толкова скъпи на сърцето ©.Такава радост,че не © дава да умре.Съвестно © е,защото е задържала децата си,откъсва ги от важни дела,и в същото време се радва на своето последно щастие.

С мъдър хумор,с доброта,с човечност,а най-главното с психологическа вярност,В.Распутин описва тези последни дни на старицата,прекарани в твърде трагикомично положение.И също така естествен,художествено пълнокръвен е и вторият пласт на повестта-преживяванията,поведението на нейните деца,след толкова време събрали се заедно,за да отдадат на майка си последна синовна почит.Тук распутин е човечен и правдив.Без никакъв фалш,без пресиленост,показва тяхната естествена скръб,за която те вече са се подготвили,и неочакваната радост,и старателно прикриваната обърканост от неочаквания обрат на нещата.Блестящи са страниците,посветени на сандъка с водката,купена предварително за погребението.Това помага на мъжете Михаил и Иля,да се окопитят от неясното положение.Изпълнени с комизъм,тези сцени