Гео Милев

В тържествен ден

Празник тържествен. Такъв един е

сред вековете световни от век.

Царят оттук за черква ще мине:

сбит е народът - човек до човек.

- Туй е "народът", а царят ще дойде;

със себе си той и велможите води.

Стойте вий мирни и чакайте тука -

само недейте се блъска така...

- Стой бе, че видиш ли санким юмрука? -

Хайде отпред пък наблягат сега!

"Чакайте! Мирно! Назад отстъпете!

Царят ще мине, но само търпете!"

- Брей, задуших се. - Назад пък не може! -

"Майка му стара! - кой блъска се пак?!"

"Мирно бе, хора!" - "Ох, господи боже!"

- Чакай бе! де? - я от тоз мерак

ти остави се... - че баня ли искаш,

та в туй варило такъв се натискаш?...

Кой ли пък дявол ме тука докара?

Блъскай се, пъшкай - това ти е кяр?...

Ама не бива: ще зяпаме царя -

сякаш не знам какво е то цар.

- Зяпай да зяпаме, байно!... Ще падне

нещо и нам я - неволници гладни...

"Идат, момчета! - ура! да живее!"

- Лъжат... Бурията... чуйте: ду-ду!...

- Ей генералите! - Царят къде е?

"Царят!! Ура!" - За ура се наду

мигом народът и гърло раззина -

но с автомобила царят премина

в миг - и остана урата на "У..."