Пейо Яворов

В тъмницата

(Македонски въстаник умирающе в турски ръце)

Вехне младост, чезнат сили

под тъмничний мрачен свод,

тук в гърдите ми изгнили

няма искрица живот.

Скоро, зная, ще престане

в мен сърцето да тупти;

вам - и вам ще край настане,

мои пламенни мечти...

Ах, мечти!... Родино клета,

щастье тебе съм мечтал:

твойта волност и просвета

беше моя идеал.

Тебе гази крак тирански -

в твойте дивни широти

глас един е - страшен кански

плач отчаян там ехти.

Там палачът звер е гладен,

там золумството цари

и... и там народ е страден:

мойте братя и сестри.

В тебе раснал несвободен,

орисията ти зла

беше в мене червей злобен

зарад мъки и тегла:

гледах твоето страданье -

бяс ми късаше сърце,

чуях твоето стенанье -

срам ми палеше лице.

Гледах, тъжях... и завета -

сладкият священ завет:

да умра за тебе клета,

стана ми душа и свет.

Освети ме дух божествен,

кръв по-нова кипна в мен...

Чаках веч деня тържествен -

в робството последний ден.

Чаках... Робското мъченье

все цареше: сълзи, пот

бе на роба назначенье

в окървавений хомот.

Чаках... А горите тъмни

на злочестата страна,

те - синееха се пълни