Гео Милев

В този час на вечерни измами...

Ich liebe die hektischen, schlanken

Narzissen mit blutrotem Mund...

Felix Doermann

В този час на вечерни измами

мълча и печално предричам

предсещам, че туй що обичам

е болна надежда в душата ми:

Обичам нервозните, болни

нарциси с уста разкървавени -

сред сумрачни стаи, безволни

в самотност и страх изоставени -

обичам онез безсърдечни

смарагди - зелени и лунни -

мечти болнострунни, далечни,

пречупени в сънни лагуни -

обичам змиите унесени

в див танец - тъй хладни, тъй ярки -

обичам полетата есенни

с петна многоцветни и жарки -

и тези жени меланхолни,

с лица изморени и бледи

- обичам усмивките болни,

смеха им над скучни поети -

обичам горящите здания

- сред ужас, и вечер, и буря -

и техните страшни сияния

на стари канали в лазура -

обичам аз всичко, което

е пурпур в кантика печална -

и болно посипва сърцето

с ридаеща пепел кристална:

- тъй както ти, странна! гадаеща!

заплиташ с усмихнати взори

душата ми в мрежа ласкаеща

от влюбени тихи умори.