В началото беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото

Словото-наи-могъщото оръжие на този свят, наи-важната причина, която ни позволява да се наречем хора. Думите крият такава титанична сила в себе си, сила, която малцина осъзнават, а още по-малко владеят. Те са като чудовище, притаило се в душата на всекиго, понякога мирно и тихо, понякога разярено и неукротимо. Това чудовище е постоянно будно, постоянно мислещо, постоянно действащо. То е наи-добрият и надежден защитник на човека, но е и наи-лошият му враг. Който е убоздал буйния нрав на звяра, притежава могъщо оръжие, дори и да не го осъзнава действително. Той може да потуши войни, да накара хората да правят това, което той иска единствено с няколко добре подбрани думи. Не са малко примерите в историята за личности, които със словото си омайват хората и чре тези, които са се поддали, постигат целите си, независимо дали са добри и ли не. А този, който не е успял да укроти чудовището, този, който е оставил звяра без контрол, може да бъде унищожен и съсипан от кръвожадното същество в душата му. Една неправилна дума в неподходящото време може да обърне целия свят срещу него, да провали живота му, да разбие мечтите му на прах, да накара хората да го мразят.

Но за съжаление малцина усещат звяра, малцина усещат опасността, която идва точно от словото, а то е точно пред нас, всеки ден ни показва мощта си, непрекъснато ни навлича проблеми. Но ние пак не разбираме намеците. Примката се затяга все повече, чудовището реве все по-яростно и ни приканва да го забележим, защото то е там. Но повечето от нас не желаят да отворят очите си за него и непрекъснато го пренебрегват. Ала звярът не е просто животно, не е глупав. Затова той наказва тези, които не го забелязват, а помага не тези, които са му обърнали внимание.

А кой ни е дал звяра? От къде е дошъл в душите ни? Бог го е сложил в нас, именно той ни е дал словото. Ако не ни го беше дал, нямаше да сме хора, а просто диваци. Точно думите ни правят различни, по-спецялни, нещо повече от останалите живи същества. Те ни дават възможността да комуникираме, да обменяме мисли, да се учим едни от други. С една дума-да общуваме. А ние подценяваме словото и отричаме силата му. Но ако не беше то, сега нямаше да ни има, дори за да го отричаме. Думите са в основата на всичко живо и