Иван Вазов

В лоното на Рила - Въз Кадиин връх

Не е поезия това, да се възхищаваш от природата и да зяпаш в мъртвите канари.

Един български критик

Не, има, брате мили, поезия висока

и в чудната природа; да, тя е там навред:

в гората и в полето, в мълвата на потока,

и в пиленцето пойно, и в благовонний цвет;

във облаците леки, в летежа на орлите,

във блясъка на лазура, и в тия планини,

грамади исполински, творенья страховити,

издигнати до бога, вцъвръстени вълни;

и в техний мир дълбоки и езера кристални,

що дремят в небесата; в широкий небосклон,

в стихийното диханье и сили колосални

на тоя мир гранитен, до божий близко трон.

И ти, омаян, слисан, пред гледка безконечна,

обръщаш се на арфа, на песен, на крила...

О, има поезия във таз природа вечна...

Нали тъй, рилски орли? Нали, о, Мусала?