Иван Вазов

В лоното на Рила - Славословия на Мусала

Le Mont Blanc que cent monts entourent...

Desinteressement.

V. Hugo

Там в сяйното небе, из хаоса планински,

изпъква Мусала, левентът исполински.

Един в лазура син, без равен, без другар,

над всички планини възвишеният цар.

Високо той над тях издига лоб гранитен,

със вечен сняг венчан и с облаци укитен.

И гледа мълчелив в дълбокий небосклон

до самия Олимп - на боговете трон.

А около - тълпи гиганти горделиви

чукари, върхове и чалове плешиви -

и страшни ридища с изгризани чела,

в смирение стоят пред вечний Мусала.

И всички в един глас гиганта пръв венчават,

върховната му мощ в небето прогласяват:

"Ти наш си цар и вожда - планинский хор мълви, -

пред твоята глава ний скланяме глави.

Висок си ти над нас, отишъл си в небето,

съперник нямаш друг, царуваш в вишинето.

Слънчевите лучи най-първо теб златят

и орлите едни по тебе се вестят;

там, дето видиш ти, на нас не стига взорът,

един ти само чуйш на ангелите хорът.

Осанна теб! Венец и слава ти си нам,

най-пръв и най-светлив, най-чист и най-голям,

и горди сме със теб, пред кой сме всички мали,

и хора да сме ний - ний бихме те ругали!"