Иван Вазов

В лоното на Рила - Пирин

(Гледан от Кадиин връх)

Ирин-Пирин! Поклон, грамада чудна

от преспи, хаос, облаци, гранит!

В небето синьо, кат легенда будна,

стърчиш, величествен и страховит.

Поклон, Пирин! Как царствено се периш!

Кой бог въз твойто чело има трон?

С кой друг гигант тъй гордо те се мериш?

Какво мечтаеш в тайний небосклон?

Не отговаряш... Като сфинкс чудесни,

немееш, глух... Да те не знай челяк

не би вервал, че в теб гъмжи рояк

орли, хайдути, самодиви, песни...