Иван Вазов

В лоното на Рила - Нощ в манастира

Луната изгрява над Царевий връх.

Реките екливо бучат и приспиват,

чардаците неми вековний си дъх

и тайни легенди в покоя разливат.

Намусено Хрелевий замък стърчи;

сребрят се на храма кубетата мощни,

и сякаш, при лунните тихи лъчи

от тях се възнасят моления нощни.

И тихо, и чудно. Душата мечтай.

Ту в старата древност дълбоко се взира,

ту в някакви спомени сладко блуждай,

ту просто униса се нейде в ефира.

И тихо, и чудно. Луната сияй.

Спи сводът. Потоците пеят дълбоко:

поемата нощна пленително трай

и дрямка не иде до будното око.