Иван Вазов

В лоното на Рила - Нощ в гората

Мрак. Сенки. Глухо. Тайнственост дълбока.

Вървя под тъмен свод. Виденья странни

в нощта се мяркат. Пътя - на посока -

оставям го на коня си разбрани.

Мълчанье страшно - повече от мрака.

Ни клон заскръцва, нито шумка пада;

лесът немей зловещо, бди и чака,

като разбойник нощен във засада

Вървя в тъма, умислен и тъжовен.

В усамотенье страшно се усещам:

самичък аз съм и в шума световен,

душа мен родна, ближна там не срещам.

И тихо, тъжно мърдам из букака,

та няма що да бързам в мраковете:

мен сърце любяще сега не чака

и на прозореца ми свещ не свети...