Иван Вазов

В лоното на Рила - Кумир

Зарових ги кумирите - без врява,

без жал ги закопах!

На Музи, на Любов, Свобода, Слава

аз тъжний гроб видях.

Зарових ги кумирите светливи,

кат всяка суета...

Найдох ги пусти, жалки ил лъжливи,

видях им аз смъртта.

И във душата ми сега - пустиня,

природо, ти една

оставяш ми кумир, олтар, светиня -

в живота светлина.

Една ме ти плениш, очароваваш,

във теб се не лъгах:

ти в себе всичко скъпо съвмещаваш,

каквото закопах.