Иван Вазов

В лоното на Рила - Двата бука

Видях два пригърнати бука в гората,

пригърнати нежно, кат либета в жар;

от корен до върха обвили се двата -

столетия пият любовний нектар.

О, буки, казах им, вий тъй сте прекрасни:

се дружни във радост и в бедствия зли,

гръм, бури не плашат пригръдки ви страстни,

цалувка ви жежка и смърт не дели.

Завидна е вашта любов безконечна,

тя пътника радва, прославя лесът...

Какво я направи тъй вярна и вечна?

Какво запечата съюза ви твърд?

Магия ли страшна, ил брачно венчанье,

ил клетви любовни - кажете да знам?

Презрително буките пазят мълчанье

и още по-силно пригръщат се там.