В какво вярва съвременният човек

/ есе /

От моя гледна точка, съвременен човек е човекът на времето, в което живея. По пътя на тази логика аз също съм съвременен човек. Следователно спокойно мога да кажа, че съвременният човек живее в един по-бърз, по-объркан и по-себичен свят.В сравнение с кога ли? Ами, с античността например. Ще се засмеете и ще кажете, че от тогава са се променили ужасно много неща. И ще сте прави. Всяка нова империя, всяко ново светоустройство е променяло живота и той се е забързвал все повече. Знаем добре от физиката, че в процеса на движение скоростта на тялото расте. Е, ако то се движи по идеално гладка повърхност, без съпротивление и земно притегляне /все пак говорим за условията на нашата планета/, това тяло ще се движи вечно с постоянна скорост. Но не мисля, че историята дори малко се приближава до идеалната повърхност, а вие? В този случай, разглеждайки физическите предпоставки, които имам, стигам до извода, че светът ни се движи по едно надолнище и скоростта му все повече расте.Е, растяла е, растяла е.... и днес достига върхови темпове.Може да станем свидетели и на още по-върхови.....а може би не. Кой знае? Сигурно има такива, които се досещат, но ние не знаем.Така, че ще се задоволя с разглеждането на тъй нареченото сегашно време.

Защо направих сравнение с античността? Не сте ли се питали защо е имало толкова философи и открития тъкмо тогава? Ще кажете - вече не е останало нищо за откриване. Не е така. Аз имам друго обяснение. Помислете за тогавашните темпове на живот. Какво са правели по цял ден тези мъдреци? Еми ... мъдрели са. Едва ли са тичали на работа, да вземат децата от училище, да плащат сметки, данъци, да висят на километрични опашки с формуляр в ръка. Не , не мисля. Имали са предостатъчно свободно време и са го използвали да мислят, и сами са стигали до, както днес ги наричаме, извечните истини. Не ви ли звучи по-привлекателно от това да прекарваш часове, затворен в една стая, слущайки човек, на който още по-малко му се стои в тази стая, да ти ги разяснява.А за жалост това явление все повече зачестява.Истинските учители са на изчезване. Разказват ни за Исус, за Буда, как те сами са достигнали до вечната мъдрост. Чудесно, но как да го направим и ние като не ни се предоставя такава възможност. Според стандартите на съвременния човек 40 дни в пустинята, в търсене на себе си, са загуба на ценно време. Кое тогава е ценното? Времето прекарано в тичане от едно гише до друго? Не ми