В какво се изразява подвигът на опълченците

С одата Опълченците на Шипка Иван Вазов завършва цикъла си Епопея на забравените, посветен на големите събития и на славните имена от Българското възраждане. Със стихотворението поетът дава отговор на несправедливите обвинения, че българите са получили даром свободата си, и се прекланя пред подвига на героите от Шипченската епопея, извоювали независимостта на отечеството с цената на живота си.

Подвигът на опълченците се изразява в готовността им да загинат, но да извоюват свободата на отечеството. Те се сражават храбро и самоотвержено с многократно превъзхождащ ги враг. Не се отчайват и в най-тежките моменти на битката. Поведението им доказва, че са превъзмогнали страха от смъртта. Те са българи със свободен дух и знаят, че свободата е висша ценност, която се постига с жертви. Готови са да оставят костите си на върха, но не и да се посрамят, да извършат предателство спрямо родината и мъртвите си другари. В решителната битка те отстояват своя идеал и се ръководят от чувството си за отговорност пред предците и потомците. Поетът обезсмъртява подвига на опълченците, като проследява героичното им поведение в най-тежките моменти от битката, подчертава високия им дух и го противопоставя на малодушието на техните врагове.

Одата се състои от лирически увод, лирически разказ и лирически епилог, в който се откроява безсмъртието на подвига.

Лирическото встъпление подготвя емоционално читателя да възприеме разказа за една от най-славните страници от нашата история. Прозвучават и обвиненията, че българите не заслужават свободата си, защото са я получили даром. Именно на тези клевети поетът противопоставя подвига на опълченците, който ги опровергават и доказва, че народът ни е проливал кръвта си в битките за независимост. Краят на лирическия увод е емоционално наситен, пробуждащ чувство на национална гордост и патриотизъм.

Възклицанието О, Шипка! бележи началото на лирическия разказ за историческото събитие. То освобождава натрупаното напрежение, прозвучава тържествено, патетично. Читателят е завладян от гордост, възторг и преклонение, но у него се пробужда и болка от загубата на свидните жертви, оставили костите си на старопланинския връх.

В лирическия разказ Иван Вазов разкрива обобщения образ на бранителите на легендарния проход, като откроява човешките им достойнства, безкористното им родолюбие, високите им морални ценности. Творецът не проследява подробно историческата битка, продължила три дни. Представени са сцени от третия, последен ден на боя, от дванадесетия щурм на върха. Подборът на изобразения момент ражда изключителния драматизъм в разказа за събитието. Основен