Христо Фотев

В двора на Караджата

Земята го прибра и гроб му стана.

А тука го родиха на тревата

две борчета - два сини ятагана.

И моят вик: - Къде е Караджата?

Защото още има по земята -

коне, зацвилили за мъжки колене,

ками, заплакали за мъжки длани,

глави, презрели свойте рамене,

и страшни думи, в нощи изковани.

Защото не умира Караджата.