Ботев

/увод/

Всяка епоха ражда свои изключителни личности, носещи в себе си целия заряд на времето, в което живеят, но и също така изпреварили това време и надарени с духовна сила, която ги прави лидери. Епохата на Българското възраждане е динамичен период, в който народът ни преосмисля ценностите си и има нужда от такива лидери. Един от тях е Христо Ботев, заемащ достойното си място в българската история и литература, тъй като съчетава по неповторим начин слово и дело. Поезията на Ботев е израз на непреклонната му житейска позиция, според която свободата е най-висшата човешка ценност. Според него тя е състояние на духа и трябва да бъде осъзната, за да бъде постигната. Творецът обезсмъртява именно личността, която носи силата да осъществи героичния подвиг и да поведе своя народ по пътя към свободата.

Вазов

/Под игото увод и теза за Пиянството на един народ/

Творчеството на Иван Вазов е художествена летопис на българското историческо битие. Половин век Патриарха отразява всяко значимо събитие и гради чрез творбите си образа на българското. Първият български роман Под игото изобразява най-значимото събитие през Възраждането Априлското въстание. Като роман епопея той има за основа историческо събитие със съдбоносно значение за нацията. Романът проследява подготовката и избухването му, разказва как обикновеният българин успява да преодолее робското у себе си и поведен от своите водачи, пожелава свободата. Този процес на духовно пробуждане и обединение на целия народ около една свята идея извоюване на свободата, е в центъра на главата Пиянството на един народ. Тази глава е Вазовото есеистично обобщение за духовното разкрепостяване и израстване на народа, метафорично представено като пиянство. Целта на Вазов, както последователно ни убеждава романът, е да покаже как историята пречупва отделния човешки живот, как движението на духа минава през стереотипите на бита, след което нищо вече не е същото.

Алеко Константинов

Алеко Константинов е личността станала символ в родната литература на активна гражданска позиция, безкомпромисно слово, пределно чиста съвест, неизчерпаема страст към пътешествията и откривателски дух . Щастливеца става част от родния литературен живот през 1894 година, когато разочарован от жестоката бруталност, с която се манипулират изборите, се отказва от пряко участие в политическия живот и изразява своята гражданска позиция в първия си фейлетон По изборите в Свищов. Оттук насетне, макар и само за няколко години, Алеко Константинов в голяма степен определя облика на българската литература от последното десетилетие на 19 век и задава един нов модел на изображение на действителността. Той пише каквото му диктува съвестта (по собствените му думи). И българската литература случва на една пределно чиста съвест, която непримиримо се противопоставя на всичко пошло и ниско в националния ни живот, заклеймявайки изпъкналата на повърхността гнусна пяна (А. Константинов) със силата на смеха. Щастливеца изповядва своя девиз свобода, честност и любов и отстоява тези принципи като гражданин и творец. За краткия период от 1894 до 1897 година той създава пътеписи образци в жанра, ярки фейлетони разобличаващи лицемерието в действителността и комичния епос (Тончо Жечев) в българската литература Бай Ганьо.

Елин Пелин

/увод и теза, която става за почти всички разкази/

Елин Пелин, определян като сладкодумеца, за пръв път с изключителна увлекателност изобразява селото в българската литература. Още с първите си творби той