Начало на реферати

Увод във функционалното програмиране


> “This is a string.” ; Въведен е примитивен израз – символен низ.

This is a string.” ; Оценката му съвпада с въведения низ.

> + ; Въведен е примитивен израз - вградена

#<procedure +> ; функция (примитивна процедура).

> (+ 137 349) ; Въведена е комбинация - определена примитивна

486 ; процедура (+, -, *, ... ) се прилага върху

> (- 1000 334) ; числови аргументи.

666

> (* 5 99)

495

(+ 3 5 7)

15

> (/ 10 6)

1.66666666666667

> (+ 2.7 10 2)

14.7

Дефиниция. Комбинация (обръщение към функция/процедура) се нарича израз, конструиран като списък от изрази, заградени в скоби. Най-левият елемент на списъка се нарича оператор, а останалите - операнди. Стойността (оценката) на комбинацията се получава чрез прилагане (апликация) на процедурата, зададена чрез оператора, към аргументите, които са стойности на операндите.

В езика Лисп (и в частност в Scheme) е възприет префиксен запис на изразите. По-съществените предимства на префиксния запис са следните:

- лесно се използват процедури, които имат произволен брой аргументи.

Пример: (+ 2 4 8 7 6);

- лесно се записват вложени изрази (всеки от операндите също може да бъде комбинация с достатъчно сложна структура).

Примери: (+ (* 3 5) (- 10 6)), (* (+ 2 (* 2 4)) (+ 3 5 7)) и др.

Резюме на работата на интерпретатора на Scheme. Интерпретаторът работи в цикъл, като на всяка стъпка от този цикъл извършва следните действия:

- чете израз (Read);

- оценява го (Evaluate);

- отпечатва (извежда) резултата (Print).

Затова често се казва, че интерпретаторът изпълнява REP-цикъл (цикъл Read-Evaluate-Print). Този цикъл се изпълнява автоматично, без за целта да се дават специални указания от страна на потребителя.


Увод във функционалното програмиране facebook image
Публикувано от: Радослав Макавеев

Увод във функционалното програмиране 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.