Начало на реферати

Увод във функционалното програмиране


нестроги функционални езици – те съдържат някои императивни конструкции и допускат използването на нестроги функции. Такива езици са: Common LISP, Scheme, ML и др.

УВОД В ЕЗИКА ЛИСП

1.НОВНИ СВЕДЕНИЯ ЗА ЕЗИКА ЛИСП. ДИАЛЕКТИ НА ЛИСП.

ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЕЗИКА SCHEME

Езикът Лисп (LISP = LISt Processing) е създаден от Джон Маккарти в края на 50-те години (през 1960 г. е публикувано съобщението за езика). Той е интерактивен език за обработка на символни (нечислови) данни, записани в списъчен вид. Лисп може да бъде характеризиран също като функционален език за символни (нечислени) пресмятания (преобразования).

Лисп е най-широко използваният език за програмиране в областта на изкуствения интелект. Причина за това са изброените по-горе особености на езика, както и фактът, че програмите и данните в Лисп имат еднакъв вид, т.е. една програма на Лисп по естествен начин може да бъде третирана като данни за друга програма на Лисп и т.н.

Съществуват множество диалекти на езика Лисп (при Лисп се говори за диалекти, а не за версии, тъй като между тях има значителни разлики - както синтактични, така и идеологически), най-популярни от които са: Lisp 1.5, MacLisp, Franz Lisp, Standard Lisp, Scheme, Common Lisp. Най-новият диалект на Лисп е Common Lisp. Той е утвърден като търговски стандарт за езика Лисп. Scheme е създаден с учебна цел. Той е с по-ограничени възможности и запазва в по-голяма степен идеите на функционалното програмиране.

Съвременните диалекти на Лисп се различават съществено от езика, предложен от Маккарти, и могат да бъдат характеризирани като универсални езици за програмиране, поддържащи средства за функционално, процедурно и обектно-ориентирано програмиране. Като правило съвременните среди за програмиране на Лисп съдържат:

- интерпретатори (често и компилатори) на езика;

- редактори (за Common Lisp те са варианти на редактора Emacs);

- обектно-ориентирани разширения на езика;

- средства за връзка с програми, написани на други езици (Пролог, Ада, Паскал, Си и др.).

Типичният стил на програмиране на езика Лисп изглежда примерно по следния начин. Стартира се съответният интерпретатор, който на всяка стъпка от работата си очаква от потребителя да въведе някакъв израз, оценява (изчислява) този израз, извежда получената оценка (стойност) на израза и отново очаква въвеждането на следващия израз на потребителя. Следователно, най-съществено от гледна точка на интерпретатора на Лисп е понятието "израз" и съгласно въведената току-що терминология програмата на езика Лисп може да се разглежда като поредица от изрази. Синтактично изразът е или атом (атомарна константа или променлива), или обръщение към функция, което има следния вид:

Увод във функционалното програмиране facebook image
Публикувано от: Радослав Макавеев

Увод във функционалното програмиране 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.