Начало на реферати

Увод във функционалното програмиране



1 УВОД ВЪВ ФУНКЦИОНАЛНОТО ПРОГРАМИРАНЕ

1.ДВА СТИЛА НА ПРОГРАМИРАНЕ

В литературата обикновено се говори за съществуването на два основни стила на програмиране:

процедурен (императивен);

декларативен (дескриптивен).

В процедурните езици програмата се реализира по известната схема

програма = алгоритъм + структури от данни

Следователно, в основата на програмата при императивното програмиране стои алгоритъмът. Той определя последователните етапи на обработката на данните с цел получаване на търсения резултат. Решаването на една задача се свежда до точно описание на това как се получава съответният резултат.

При декларативните езици за програмиране в програмата явно се посочва какви свойства има желаният резултат (или какво е известно за свойствата на предметната област и в частност на резултата), без да се посочва как точно се получава този резултат. С други думи, при декларативните езици се посочва какво се пресмята, без да се определя как да се пресмята то.

В декларативните езици програмите се изграждат по схемата

програма = списък от дефиниции на функции

или списък от равенства

при функционалното програмиране

или факти + правила при логическото програмиране

2.ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ФУНКЦИОНАЛНИЯ СТИЛ НА ПРОГРАМИРАНЕ

Функционалното програмиране е начин за съставяне на програми, при който единственото действие е обръщението към функции, единственият начин за разделяне на програмата на части е въвеждането на име на функция и задаването за това име на израз, който пресмята стойността на функцията, а единственото правило за композиция е суперпозицията на функции. Тук под функция се разбира програмна част, която “връща” резултат (по-точно, във функционалното програмиране се работи със т. нар. строги функции, които не предизвикват никакви странични ефекти, а само връщат стойности).

Следователно, най-съществени елементи на функционалния стил на програмиране (по-точно, на програмирането във функционален стил) са дефинирането и използването на функции. Не се използват никакви клетки от паметта и оператори за присвояване и за цикъл, не се описват действия като предаване на управлението и т.н. Програмирането във функционален стил се състои от: ефиниране на функции, които пресмятат (връщат) стойности. При това тези стойности еднозначно се определят от стойностите на съответните аргументи (фактически параметри);

прилагане (апликация) на тези функции върху подходящи аргументи, които също могат да бъдат обръщения към функции, тъй като всяка функция връща стойност. Затова езиците за функционално програмиране се наричат още апликативни езици.

Увод във функционалното програмиране facebook image
Публикувано от: Радослав Макавеев

Увод във функционалното програмиране 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.