Увод в психологията
| Философия | 1996-03-12 | 345 сваляния |
1. Същност на психологията и изучаването й
-
Психични трудности при изучаването на психологията
-
Връзката на психологията с философията от историята на психологията става ясно, че психологията се оформя като самостоятелна наука в средата на първата половина ХХ век и се откъсва от философията, но откъсвайки се, тя запазва наследствени характерни черти на философията характера си на абстрактност и теоретичност. Използват се категории от философията битие и съзнание, материално и идеално, причина и следствие и т.н. Философията в психологията освен тази своя функция служи като най-общ инструмент за практическата му и теоретическа дейност методология. В качеството си на философска логика психологията ни е необходима и формира категориите и законите на философската логика (философска диалектика).
-
Трудност, произлизаща от връзката на психологията с ежедневното съзнание (например съновиденията, усещанията индивид личност емоция чувства) ние постоянно използваме психологически категории.
-
Третият проблем идва от индивидуалните личностни нива на знание (то идва наблюдавайки другите и познавайки себе си).
-
Проблемът за норма и ненорма на личността само в практическия живот може да се определи кой е лудият.
-
Проблемът за личностния смисъл на познанието свързва се със сложността и противоположността на обективността. Проблемът е, че именно психологията ни дава основание да обичаме себе си и хората. Човек трябва да познава себе си, да обича себе си, за да обича останалите. Не може един човек да обича Бога, без да обича себе си. Основата на обичта е познанието. Учението и трудът изискват обикновено някаква социална принуда. Вън от обществото човек може да бъде бог или звяр Аристотел.
-
Парадокс на познанието ние се раждаме в тъмнина, но науката е светлина, която попада върху предмети и явления и те стават видими за нас. Същественото е невидимо, но то става такова, благодарение на зрението. Кръгът на познанието ни се разширява с възрастта. Светът е безкраен, но светът на познанието ни кара да го опознаем. Аз знам каво и защо не зная Сократ. Истинското знание е хипотеза на границата между светлината и тъмнината. Няма тъмни неща, има неща, които ще осветлим.
-
Степени на обобщеност на психологическото знание в една и съща дума се влагат различни съдържания, в зависимост от обобщеността (например стол). Видовете знания в психологията биват:
-
сетивно, емпирично познание, дошло от опита в противовес с рационално-съзнателното. В психологията емпиричното се свързва с рационалното
емпирично рационално


сетивно съзнателно
На тази основа са създадени две методологии емпирична методология на Джон Лок и рационална Рене Декарт, диалектиката на Хегел.
Д
жон Лок Рене Декарт
Г.В.Хегел
Тагове от реферата: психни, психолята, психогият, ането, СЪЩНОСТ











