Иван Вазов

Утро в Банки - Великденско размишление

"Любите друг друга!"

Тия слова са казани преди 19 века от един хълм на Юдея; слова нови, слова

странни, нечути от тогавашното человечество; позив непонятен на тогавашния

свят, потънал в блатото на разврата и на робството, стенящ под железния

деспотизъм на Рим... "Любите друг друга!" бе казал богочеловекът. Думи

сюблимни, думи на дълбоко откровение, в които се заключава цяла една религия на

милост и братство, назначена да обори религиите на паганизмът, да постави света

върху ново нравствено начало, начало колкото человешко, толкоз и божествено. И

за тия думи великият учител биде разпнат. И вековете и народите от деветнайсет

века насам съзерцават с удивление тоя образ на кръста, а божественото му учение

продължава да поразява умовете със своята сюблимна простота и глъбочайша

философска правда.

*

"Любите друг друга!" Поколения от мъдреци велики, от Омира до Волтера и до

Ренана, са дивили света с произведенията на своя ум; плеада вдъхновени

мислители са оставили на человечеството плодовете на своя гений, планини от

съчинения на науката и творческата мисъл на всичките векове лежат пред нас в

изумителното си богатство и прониквающа сила; но всичката тая грамада от

умствени светлини бледнее пред тия три кратки думи, изречени от Христа: "Любите

друг друга!" Никоя философия нито се издигна до тая висота, нито постигна

такава проста и величествена истина-откровение, единствено способна да даде

щастие на уморения от борба и лутания човешки род. И тъмният и необразован

"Назареянин" продължава да блести още по в светъл ореол на слава. Пороите,

реките кръв, разлени от безчислените войни на народите, са изтекли, изсъхнали

са, забравили са се, и пред нас остават вечно свежи и руйни и божествените

струйки кръв, протекли от кръста, за да запечатат с безсмъртие великите думи на

спасителя.

*

"Любите друг друга!" - ехтят и днес пак тия думи, черковните химни ги

разглашават, камбаните ги разнасят из въздуха заедно с прославлението на

великия Страдалец за человечеството, народите и племената в обоготворение

скланят глава. Защото в тежките борби на живота, сред лудостта на егоизма и