Иван Вазов

Утро в Банки - Убийство

Из приключенията на един ловец

Наближаваше среднощ на 31 декември. Няколко приятели, свикани в къщата на

доктора М., очакваха, при чай и приятни разговори, да посрещнат другарски

новата година. По едно време беседата дойде на мрачни истории, заразказваха за

страхове, трагични събития и опасности. Понеже дружината настояваше да разкаже

и той нещо подобно, докторът се усмихна, поглади брадата си и подзе така:

- Миналата седмица бях ходил пеш да бия патици къде Горубляне, край Искъра, и

се връщах късно за София. Заздрачаваше се, гъста мъгла падаше въз снежното

поле, дотолкова гъста, щото окото ми едвам съзираше мътно борчетата, посадени

край шосето. Беше пусто, никой се не виждаше. При ханчето се стъмни. Мъглата на

всяка минута се сгъстяваше и талазите й забуляха всичко около мене.

Когато дойдох къде третия километър, на близко разстояние от мене мярнаха се в

мъглата хора. Тия хора не вървяха, а стояха на едно място, малко настрана до

хендека. Аз повървях още към тях и можах да позная, че там са двама шопи и

вършеха нещо странно: единият се беше навел, а другият стоеше прав. Те не

говореха, а някакво глухо шатрене се чуваше. Неволно се спрях. Не страх, а

недоумение ме обзе: какво правеха тия хора в мъглата, на това място, по тоя

късен час? Скоро забележих, че не бяха двама, а имаше един трети, той лежеше

долу: видях един силует като човешки крак, който дигаха нагоре и който

мърдаше... После и правият шоп се наведе - те двамата работеха с бързина, не

обръщаха внимание на мене или ме не виждаха в залисията си. Неопределеното

глухо шатрене и шумолене, каквото става, когато се дърпа и мести на земята

някое тежко тяло или се съблича силом дреха, пак се чу още по-силно. Моето

недоумение не трая дълго, то се обърна на истински страх: аз чух тия думи,

произнесени сърдито, с груб дрезгав глас:

- По-бързо му тегли другия крак!... Дай твоя нож, че е по-остър.

"Някакво престъпление"... мина ми през ума и аз усетих, че косите ми щръкнаха.

Замириса ми на кръв, на прясна кръв. Нямаше съмнение: аз присъствувах пред едно

зверско злодейство, на едно убийство, съединено с грабеж! Един ужас ме нападна,