Иван Вазов

Утро в Банки - Японски силуети

Из "Стихотворенията в проза" на Геваша Хито-Хито

I

ПОЕТЪТ НА ИДИЛИИТЕ ИЗ ЖИВОТА НА СИНИТЕ ЛАЛУГЕРИ

В крайморската бамбукова градина на Токио, пред която се издига, отвъд сините

вълни на залива, снегопокритият лоб на горделивата Фузи-Яма, куп благородни

граждани и гражданки под сянката приказваха за новата книга на прочутия поет

Цамура.

И всички фалеха новата книга на прочутия поет Цамура.

Едни разправяха възхищението си.

Други описваха потресните си впечатления.

Трети говореха какви сладки сълзи са пролели над страниците й.

И в тоя час това същото говореха в Йокохама, в Нагасаки, в Йезо, в Симоносеки и

във всичките остали градове и паланки във великата империя на нашия велик

Микадо.

И тоя куп от благородни токийски жители фалеха гръмогласно новата книга на

прочутия поет Цамура.

Само младият писател Чи-Тедарува-Хдзу-Охама, автор на куп нежни идилии из

живота на сините лалугери, идилии много малко четени и още по-малко

прелиствани, стоеше мрачен и замислен там, като светия идол в храма на богинята

Ци. Внезапно Чи-Тедарува-Хдзу-Охама, въпреки кроткото звучение на името си1,

побеля внезапно от негодувание и каза:

- Аз да ви кажа моето мнение за новата книга на Цамура! Тая книга е върхът на

глупостта, тя е нелепа, тя е фалшива, тя е безжизнена, като тревясал гроб в

оградата на свещения Киото, тя е без душа, като счупен китайски дракон, който

привлича само вниманието на децата. Никога не съм прочитал японска книга, тъй

лишена от добри качества и тъй богата с нищожества. И аз ще ви докажа това. О,

леки приятели, четете утре критиката, която ще печатам!

И сърдитият автор на куп нежни идилии из живота на сините лалугери напусна

поусмихнатата дружина и се запъти бързо към една книжарница в Токио и си купи