Иван Вазов

Утро в Банки - Пред Пирот

Възпоминания от Сръбско-българската война

На 14 ноември 1885 година аз и новоназначеният пиротски кмет г. Спас Вацов

минувахме във файтон сръбската граница, премината вече победоносно, при

звуковете на Шуми Марица, от цялата наша млада войска.

Ние тръгнахме от Цариброд с убеждение, че Пирот е в наши ръце, и г. Вацов

бързаше да си завземе длъжността (тя бе поверена нему, бидейки пиротчанин) и да

тури в ред работите на освободения град. Аз отивах само като любопитен, упоен

още от патриотически възторг, зрител вчера на разбиването неприятеля в лозята

на бърдото Погледище при Цариброд.

Пред нас или след нас вървяха файтоните на други граждански лица и любопитни

патриоти... Нашия файтон обаче не носеше съвсем безполезни за войната българи:

ние влачехме и три каси с патрони, които ни предаде един офицерин на излизане

из Цариброд да занесем в Пирот.

Когато минахме Суковската река, пред нас се откри панорамата на хубавото

пиротско поле, зелено още през това време, окръжено с венец черни планини.

Слънцето грееше високо. Из равнината се чернееха редовете на нашите дружини; те

в сгъстен строй напредваха към Пирот, задето беше вече заминал и княз

Александър.

Пред нас, на разкаляното шосе, скърцаха на два реда обози с припаси и джепане.

Надясно конница вървеше по склона на планината. По тоя склон беше минала и

колоната на майора Гуджев, за да се съедини при Пирот с другите ни сили. Още

по-рано бе минала харамийската доброволческа чета на майор Паница.

При всичко, че в Цариброд бяхме научили, че Пирот е зет, което ни бе казал и

министърът на външните работи Илия Цанов, с когото се видяхме край Цариброд и

който пътуваше напред, ние се пак питахме за това срещнатите войници, що

отиваха в Цариброд, от които едни потвърдяваха, че сме в Пирот, други не знаеха

нищо, а трети даже не отговаряха.

Помня потресното впечатление, което ми произведе един снажен войник на кон -

той ездеше тихо. На въпроса ни: - зет ли е Пирот ?

- Крушумлия съм! - отговори той болезнено и отмина полека.