Иван Вазов

Утро в Банки - Нощ във вълшебен замък

Две години преди димните кълба от коминя на локомотива да фърчат всред Стара

планина, из пролома на Искъра, и ухораздирателния пискун на машината да

разбужда ековете на планинските усои и ярове, и черни върволици от влакове,

като прескачат въз леки мостове тихо ромонливите вълни на Искъра, да фърлят в

тях своята тъмна фърката сянка и да сепват с железния трясък на колелетата

вековната тишина на балканските самотии, аз направих едно посещение във

вътрешността на Искърския пролом, както господ дал: яхнал на кон. Аз направих

повече от едно посещение: бях гост на пролома през цяла нощ.

Да разкажа накъсо това.

Тръгнах от Орландовската воденица да се разходя по Софийско поле на същото

кротко и дръгливо конче, което и друг път ми бе служило за подобна разходка;

подир един час скитане по лъките край Искъра веднага ми хрумна да проникна в

самия вход на пролома, който прави тая река в Стара планина, и да се поскитам

малко из неговите самотии. Това беше отдавнашно мое желание, а време ми остаяше

доста, за да ида дотам и да се върна вечерта в столицата.

Когато стигнах пролома и влезнах в него, аз не можах да устоя на съблазънта да

повидя повечко от живописните негови завои и се оглъбих по-далеко, отколкото

мислех. Проломът, глух, див и величествен, на всяка стъпка напред откриваше

пред мене нови картини и ненадейности. Аз следвах, и всеки стигнат завой на

дивата клисура ме пращаше към други завой, който ми вдъхваше желание да видя

какви тайни крие следующия, както ни се случва при прочитането един увлекателен

роман, на който всяка нова глава удвоява любопитството и пленява вниманието ни,

колкото повече следим нишката на разказа.

По такъв начин, след два часа път из извивките на високите диви урви на

клисурата, се отляво на Искъра, на места огледвайки се от коня в неговите вълни

или катерейки се по върли и непристъпни пътеки в скалите, надвиснали страховито

над дълбоките вирове на реката, аз неусетно се озовах на един шумест върх. Там

сметнах, че както беше уморен конят ми от вратоломния път, ако решех да се

повърна, щях да бъда принуден да преспя в някое полско село. Реших, прочее, да