Иван Вазов

Утро в Банки - На карантина

Дребни бележки

Десетина бели бараки, осамотени една от друга, стоят на полето, в подножието на

една гориста полегата рътлина. На значително разстояние зад тях, в своята

теснина, мътно се мержелее сънливият Цариброд. Влакът изпищя и спря при

бараките.

Пътниците меланхолически излязоха из вагоните с куфари и вързопи в ръце, по

заповед на стражарите всички се натрупаха пред една барака, построена до самата

железна линия, след като оставиха багажите си накуп.

В това време, надясно от линията, на поляната, тълпи карантинопазци гледат

любопитно на нас и викат "ура".

Един сериозен господин, с черна овча шапка, стои при някаква си металическа

тулумба и крепи в ръцете си една тръба-църкалка. Лицето му е важно, като че ще

върши някакво свещенодействие.

- Господа, моля ви, дохождайте тука един по един да се напръскате - обяви

карантинният доктор.

Случи се, че бях аз първият, който бях подложен на дезинфекциране. Изправих се

покорно пред важния чиновник-църкател и тозчас една широка струя от карболови

пръски обля ми дрехите и лицето.

- Извърни се! - заповяда авторитетно чиновникът.

Аз се изгърбих. Нов дъжд от миризлива карболка накваси ме пак от врата до

краката. Няма съмнение, всичките холерни микроби, случайно донесени от Австрия,

Унгария и Сърбия, бяха убити. Но излезе, че церемонията не беше свършена.

- Извърни се пак! - поръча ми важният господин.

Извърнах се.

- Извади ръката от джоба си! Църкк! - Свали си шапката! - Църкк!-Простри си

омбрелата!... Църкк!

Аз бях цял къпаник. Заредиха се и другите пътници.

- Господа - обяви докторът, - моля дохождайте да ви запиша.

И всеки попръскан си казваше името, мястото, отдето иде, и мястото, където

отива.