Иван Вазов

Утро в Банки - Ема

Лодката напусна крайбрежието и се плъзна красиво по светлата повърхност на

езерото. Кареков, съблякъл сетре, по ръкави, бодро и пъргаво теглеше лопатите,

които равномерно удряха кристалните гладки вълни и изкарваха из тях меко и

провлечено бърбукане като едно молебно стенание.

Ема, седнала срещу него, фърляше омаяни погледи на разкошните зелени брегове на

това чудно Цюрихско езеро. Тя бе облечена в рокля от розово-бяла, тънка нежна

материя, изящно съшита и залепнала на строго-изваяните форми на тоя млад

момински стан. Сега Ема сякаш бе станала още по-лека, млада, пленителна.

Сребристи разкъсани парцали облаци плуваха по синето небе - сине до идеална

хубост - и час по час затуляха слънцето. Тогава девойката сбираше свилената си

цветна омбрелка и лицето й, освободено от изкуствения шар на сянката, лъсваше

под венеца на тъмнорусата й позлатена коса, във всичката си здрава и цветуща

белота на немското племе.

Картината наоколо беше за чудо хубава; зелените хълмове на езерото, посипани с

весели дачи, се усмихваха наоколо със своята неуведаема прелест; далеко назад

стройният Цюрих се трупаше по двата бряга на река Лимат, свързан с мостовете

си, набучен с високите стрели на черковните кули; на югоизток, по посока на

езерото, далеко в хоризонта, като облаци, се мержелееха вечноснежните висове на

Алпите.

Кареков следваше да работи с лопатите и редовните движения, които правеше,

даваха му възможност при всяко едно гръдно напъване да спира по съвсем

естествен начин възхитения си поглед на Ема. Тоя момък, българин студент по

правото в Цюрих, с приятно лице, пълно с изражение на младежки възторг, не

първи път, със съгласието на баща й, професора Тилщайн, в дома на когото го

приемаха любезно, като близък приятел, разхождаше в лодка младата швейцарка и

не първи път употребяваше страшни усилия над себе си. Кареков любеше Ема и не

смееше да й каже това... А какво мислеше тя сама? Питаеше ли някакво чувство,

особено, прилично макар от далеч на неговото? Как да отгадае дали се криеше