Иван Вазов

Утро в Банки - Една одисея из Делиорман

Повест

I

Периодът на безкняжието в България, настанало подир вторичното й напущане от

княза Александра Батенберга, заместен от Регентството, беше критическо и тежко

време за новоосвободената страна. Политическите страсти в разтресеното от

толкова смутни събития отечество бяха в пълен разгар. Едно злокобно

умопомрачение, една атмосфера от полуда на умрази и ненависти опияняваше

духовете и бе довела двете партии, на които тогава се делеше България, до

крайни изступления, изразили се в кървави междуособици. На няколко места из

страната пламнаха бунтове. Между тях най-важният бе русенският военен бунт, в

късо време задушен от яката ръка на Регентството, който има за епилог

безжалостната екзекуция в Русе на няколко видни офицери, герои от

Сръбско-българската война.

Начало на бунт против властта на Регентството бе имало и в шуменския гарнизон.

Той трябваше да иде на помощ на русенския, но не успя да направи това, а само

даде законен повод на правителството за най-строги репресивни мерки, като

изпозатвори и даде на военен съд уловените участници офицери на това

несполучливо движение.

Един от тия участници, и от най-компрометираните, беше и офицерът - ние ще го

наричаме - Иванов, офицер дребничък на ръст, но хубавец в своята блестяща

униформа, с темперамент горещ и увлекающ се. Той едва сколаса да избегне от

ноктите на властта, следователно и от военния съд и разстрелване, и се кри два

месеца в зимниците на приятелските къщи, очаквайки сгодна минута да избегне из

Шумен. Тая сгодна минута се представи тъкмо в един от последните дни на

априлия. Чрез съдействието на приятели, които му доставиха граждански дрехи,

паспорт, пари и файтон, той излезе из Шумен още по тъмно, преди зори, с

намерение да бяга в Румъння. Делиорманецът файтонджия, юнак и събуден турчин,

обеща да го закара невредим до границата. Те трябваше да минат през Делиорман

по шосето, което отиваше до Ак-Кадънлар и оттам за към Силистра. Но понеже през

Дунава беше опасно, то преди да влязат в Силистра, щяха да се отбият надясно по

междуселски пътища, та да стигнат добруджанската граница. Освен гражданските

дрехи и черната брада, която бе спуснал през време на криенето си, Иванов бе

турил сини очила, за да стане още по-неузнаваем за ония, които го знаеха като