Иван Вазов

Утро в Банки - Цалувка на Македония

Елисавета Александровна Вронцова остави перото, което скърбуца по

лазурно-гладката хартия около половин час, облегна се с въздишка на креслото

си, като фърли разсеян поглед върху скъпите картини на срещната стена на

кокетната й стая, чиито прозорци гледаха в Сергиевска улица, в Петербург. После

зе с аристократически малката си бяла ръка писмото от масичката си, претрупана

с изящни дреболии и бронзови статуйки, и зачете с полуглас онова, което беше

писала.

"Драги Саша,

Това е третото ми писмо, с което искам отговор от тебе. Де се дяна, драги

Саша? Защо се умълча? Или пък не си в Цариград? Но ти тръгна за там, а от

Белград ми даже прати и адреса си... Какво да мисля? Какво да предполагам за

твоето мълчание?... Довчера аз си го обяснявах с това, че си погълнат от куп

нови впечатления в очарователната столица на Босфора, че си занят с тичане по

събиране сведения или в писане кореспонденциите си..."

Тя прекъсна да чете, остави писмото пак с въздишка. По хубавото й лице

мина пак мъгла. Тя стана и заходи нервно по стаята.

- Не - каза тя, - това не може да бъде; той все би намерил няколко минути

свободно време да ми надращи поне два-три реда, да се обади. И в

редакцията, дето три пъти ходих да питам, и там нямат никаква вест от

него, и там се очудват от мълчанието му!

И Елисавета Александровна в силна тревога се питаше хилядния път какво

значеше това мълчание на младия й мъж, тъй любящ досега, тъй нежен и

внимателен.

Понякога й дохождаха - а това фана да става често - мрачни мисли и

предположения: не е ли го увлякла магията на погледите на някоя от тия

цариградски жени, за опасната хубост на които тъй много бе слушала? Не е

ли смутено сърцето му от зловещи за нейното щастие вълнения? Тия южни

небеса, тия разкошни брегове на Босфора крият такива упоителни коварства

за сърца горещи, за въображение живо и романтично, като Сашовото!

И дойдоха й пак на ума думите, които й каза шеговито княгиня Строгонова

миналата събота в Михайловския театър: "Как, Елисавета Александровна? Не

си получила още писмо от Александра Василивича? Поздравлявам те тогава: ти

си намерила съперница в някоя черноока константинополска сирена! Аз знам

сантименталната натура на Александра Василивича: буен, с пориви горещи за

всичко високо или прекрасно... Той е кореспондент по звание, а поет по

призвание... А поетите са несигурни съпрузи!"... И княгинята се смя с глас

за тая си жестока духовитост, без да иска да знае какво будеха в нейното

сърце тия загатвания. Нея нощ тя, Елисавета Александровна, не спа, мъчена

от кошмари...